— Сега на работа.
— Знаете ли къде работи?
Жената протегна ръце пред себе си и ги залюля, все едно държеше бебе.
— Деца ли гледа?
— Si, si, si.
— Знаете ли кога ще се прибере?
Старицата го погледна неразбиращо.
— Ъъъ… finito?
Той имитира с два пръста крачки по дланта си и посочи вратата на 203-ти апартамент. Жената поклати глава. Или не знаеше, или пак не го разбираше. Хари кимна. Засега не можеше да направи нищо повече.
— Gracias.
Слезе по стълбището, но преди да стигне до вратата, чу зад себе си мъжки глас.
— Ей, policia!
Бош се завъртя. В нишата до вратата на апартамент 103 стоеше мъж, пушеше под лампата над входа.
— От полицията ли сте? — попита мъжът.
Хари се приближи и видя, че латиноамериканецът е трийсетинагодишен здравеняк. Носеше бяла тениска, прана с белина толкова пъти, че направо блестеше на светлината. Не се виждаха татуировки, което предполагаше, че не е гангстер.
— Детектив съм — отвърна Бош. — Работя по убийството, извършено на уличката през март. Знаете ли нещо за него?
— Само че са прерязали гръкляна на някакъв швестер или нещо от тоя род.
— Вкъщи ли си бяхте оная нощ?
— Естествено.
— Видяхте ли нещо?
— Не. Бях си легнал.
— А да сте чули нещо?
— Ами, да, чух ги, ама си помислих, че няма нищо, та не станах да погледна.
— Какво чухте?
— Чух ги да изхвърлят оня нещастник.
— Какво по-точно чухте?
— Ами, чух багажник. Нали разбирате, като от затваряне на багажник. Откъм уличката.
— Багажник.
— Да, багажник. Нали знаете, има разлика между затваряне на врата и на багажник.
— Чухте ли и затваряне на врата?
— Да, чух. Чух багажника, после чух вратите да се затварят.
— Вратите ли?
— Да, две врати.
— Чули сте да се затварят две врати. Сигурен ли сте?
Мъжът сви рамене.
— От уличката се чува какво ли не. Понякога по цяла нощ.
— Ясно. Съобщихте ли на полицията това, което ми казахте току-що?
— Не.
— Защо?
— Не знам, бяха ми оставили визитка на вратата с молба да позвъня. Така и не им се обадих. Все съм зает, нали разбирате какво искам да кажа.
— Пазите ли визитката?
— Да, на хладилника е. Сигурно все още мога да се обадя, ама нали сега разговарям с вас.
— Да. Бихте ли ми я показали? Искам да видя името.
— Да, естествено. Един момент.
Мъжът отвори вратата и влезе в апартамента. Не затвори след себе си и Бош видя оскъдно мебелирана дневна. Разпятие, диван, покрит с мексикански одеяла. На стената имаше огромен плоскоекранен телевизор. Даваха футболен мач.
Латиноамериканецът се върна от кухнята и след като излезе, затвори вратата. Подаде на Бош стандартна визитка на ЛАПУ с името на Едуард Монтес. На обратната страна имаше ръкописен текст на два езика. Английският гласеше: „Моля, обадете се“.
Хари знаеше името, но не и самия Монтес. Стотър и Карим трябваше да са възложили на Монтес и неговия партньор да обходят квартала. Явно не си бяха свършили работата добре, щом оставяха визитки и повече не се весваха. Нищо чудно обаче. Толкова малко хора от малцинствените квартали се съгласяваха да свидетелстват, че следователите съсредоточаваха усилията си върху издирване на механични свидетели — видеокамери.
— Значи изобщо не сте разговаряли с полицията за онази нощ, така ли? — попита Бош.
— Не бе, човек. Онази нощ не се появи никой, а денем съм на работа. Тогава са оставили визитката.
— Знаете ли дали някой от вашия блок е разговарял с полицията?
— Госпожа Химинес. Тя живее на втория етаж. Само че не е видяла абсолютно нищо, пък и недочува.
— Още какво чухте освен багажника и после вратите?
— Нищо, само това.
— И не сте погледнали през прозореца, за да видите какво става, така ли?
— Не, уморен бях. Не ми се ставаше. А и…
— Да?
— Ако си вреш носа в такива неща, може да си имаш проблеми.
— Искате да кажете, проблеми с гангстери.
— Да, нещо такова.
Бош кимна. Бандата 18-а улица не се отличаваше с мирно съвместно съществуване в кварталите, които смяташе за своя територия. Не можеше да обвинява човека, че не се е юрнал да види какво се случва на уличката.
— Помните ли в колко часа сте чули багажника и вратите?
— Не, не си спомням. Но определено беше в нощта на убийството, понеже когато тръгвах за работа на другата сутрин уличката беше фрашкана с полиция.
— Къде работите?
— На Лосанджелиското международно летище.
— В Службата за сигурност на транспорта ли?