— Заради даскалото ли е? — попита той. — Безпокои ли те нещо?
— Не, даскалото си е даскало. Но всички момичета приказват, че майките им били тъпи, че искали да им се налагат, или за нещата около завършването и следването. Иска ми се понякога и на мен да ми се случваше същото. Да си имам майка, която да ми казва такива неща.
Бош кимна.
— Ама и аз съм една… — Мади го погледна. — Ти не си имал нито майка, нито баща, нали?
— При мен беше малко по-различно, поне така мисля. Мисля, че момичетата наистина имат нужда от майки.
— Е, така или иначе, аз пропуснах своя шанс.
Хари се наведе и я целуна по темето. Тя за пръв път от много отдавна не направи опит да избегне целувката. Той се изправи и едва сега видя големия й сив сак на пода, вече затворен и готов за път. Сети се, че Мади заминава за къмпинга на другата сутрин, и измърмори:
— Мамка му!
— Какво?
— Забравих, че заминаваш утре. Не биваше да излизам.
— Няма нищо. И без това трябваше да си досъбера багажа. Ще ме няма само три дни.
Бош седна на леглото.
— Съжалявам.
— Няма за какво.
— Надявам се, че ще си прекараш добре.
— Надали.
— Е, поне опитай. Става ли?
— Става.
— И ми пращай есемеси.
— Предупредиха ни, че връзката била много лоша.
— Добре де, ако имаш сигнал, пиши ми, за да знам, че всичко е наред.
Наведе се и пак я целуна по темето, като този път внимаваше да не издиша, за да не го усети, че е пил бира.
После се изправи и тръгна към вратата.
— Обичам те, малката. Ще се видим утре заран преди да заминеш.
— И аз те обичам, тате.
И на Бош му се стори, че дъщеря му е искрена.
26
На Другата сутрин Мади неохотно му позволи да й отнесе сака до колата й. После замина за училището, където се събираха за задължителната екскурзия, като го осведоми, че оттам щял да ги вземе автобус и да ги закара в планината.
Той я проследи с поглед, докато изчезна надолу по улицата. Беше му тъжно, че няма да е вкъщи през следващите три дни. Прибра се, направи си каничка кафе и се настани с чашата си на превърнатата в писалище маса в трапезарията. Направи същото, каквото правеше и докато работеше в Управлението. Отново се зае с дневника на убийството.
За него дневникът представляваше постоянно усъвършенстващо се помагало. Вярно, в този случай разполагаше само с копие и нямаше да го допълва в хода на собственото си разследване. Колкото и пъти да го преглеждаше, броят на страниците нямаше да се променя и всяка дума щеше да си остава същата. Ала това нямаше значение. С напредването на следствията се променяше смисълът на нещата. Сега Бош знаеше за случая повече, отколкото когато за пръв път се беше запознал с дневника на убийството на Лекси Паркс. Това означаваше, че смисълът на нещата може да се променя, когато ги филтрира през цедката на растящата си осведоменост.
Зае се да препрочете всички документи и накрая стигна до телефонните разпечатки. Следователите бяха започнали с проверка на личния и служебния телефон на жертвата за последните три месеца от живота й. И тъкмо се бяха намирали в процес на идентифициране на нейните контакти и провеждане на разговори с тях, когато от лабораторията бяха пристигнали резултатите от ДНК анализа, свързващи Дей’Куан Фостър с местопрестъплението. Това беше насочило всичко в ново направление. На Бош му се струваше, че проучването на телефонните разпечатки просто е било изоставено, когато бяха превърнали Фостър в единствен фокус на разследването. И все пак детективите бяха свършили много работа. Повечето записи от списъка бяха обяснени с едно-две изречения или елиминирани като НП, съкращение от „непораждащ подозрение“.
Хари вече беше прехвърлял списъка, но сега едно от имената попадна във филтрите му. Четири дни преди убийството й Александра Паркс беше звънила в бижутерията „Нелсън Грант & Сънс“. Следователите бяха означили записа като НП.
Очевидно обаждането се отнасяше до повредения часовник и затова не бе предизвикало подозрението на детективите от Шерифското управление. Но часовникът задейства радара на Бош заради празната кутийка на лавицата в дома й. Той се зачуди дали Паркс се е обаждала, за да се поинтересува кога ще е готов часовникът й. Прегледа списъка докрай и продължи със следващия на номерата, които е набирала от службата си. Не откри други разговори с бижутерията.
Списъкът се оказа само частично обработен. През месеците преди смъртта си Паркс беше водила толкова много разговори от служебния си телефон, че перспективата изглеждаше ужасяваща. Корнел и Шмит навярно с радост я бяха зарязали след ДНК съвпадението и бяха насочили разследването към Дей’Куан Фостър. Сега единствената им работа бе да проверят в списъка дали между жертвата и заподозрения е имало контакти. След като бяха установили, че не е имало, бяха преустановили анализа. Вече бяха хванали птичката и не се налагаше да продължават с проверките на стотици телефонни разговори и номера, които нямаха нищо общо със заподозрения.