Бош включи лаптопа си и потърси „Нелсън Грант & Сънс“. С помощта на Гугъл Карти откри адреса на бижутерията в скъпарската търговска зона на Сънсет Плаза и научи, че магазинът отваря всяка сутрин в десет.
Реши да го посети веднага след началото на работното време, но дотогава оставаше почти цял час. Влезе във фирмения уебсайт и видя, че магазинът се занимава с много видове бижута и часовници, както и с разпродажба на наследствени накити. Обаче никъде не се споменаваше за часовници на „Адемар Пиге“.
След това провери в Гугъл производителя и попадна на няколко онлайн магазина. Отвори единия и се озова пред множество часовници, произвеждани от швейцарската компания. Наложи се да коригира търсенето си само до модела „Роял Оук Офшор“ и скоро попадна на часовник, струващ четиринайсет хиляди долара.
Подсвирна. Разликата с платената от Харик преди година цена за същия модел възлизаше почти на десет хиляди долара.
Върна се в уебсайта на производителя и отвори списъка на официалните дистрибутори на „Адемар Пиге“. В Съединените щати имаше само три магазина и сервизни центъра и най-близкият до Лос Анджелис се намираше в Лас Вегас. Бош си записа двата номера на сервизния център и се върна към телефонните разпечатки в следствените материали. Търсенето стана лесно и бързо, тъй като Лас Вегас имаше различен код — 702. Откри две съвпадения. На 5 февруари, четвъртък, същия ден, в който Лекси Паркс беше звъняла в „Нелсън Грант & Сънс“, от нейния служебен телефон се бяха свързали със сервизния център на „Адемар Пиге“. Разговорът бе продължил почти шест минути. Четири часа по-късно от центъра се бяха обадили в службата на Паркс. Този разговор беше продължил две минути.
Хари предполагаше, че всички тези разговори са се отнасяли за ремонта на нейния часовник. Извади джиесема си и понечи да набере първия номер, но реши да изчака. Преди това трябваше да събере повече информация.
Скицира хронологията на телефонните разговори на Паркс от вътрешната страна на корицата на папката. Паркс първо бе позвънила в сервизния център във Вегас, най-вероятно за да попита дали ще ремонтират часовника й.
Само четиринайсет минути по-късно обаче бе телефонирала в „Нелсън Грант & Сънс“, магазина, от който съпругът и бе купил часовника. Този разговор беше продължил само седемдесет и седем секунди.
След четири часа някой от сервизния център в Лас Вегас беше потърсил Паркс на служебния й телефон. Този разговор бе продължил две минути и две секунди.
Бош нямаше представа какво означава всичко това и дали е свързано с извършеното четири дни по-късно убийство. Но тъй като му се струваше странно, нямаше да се откаже, докато не разбереше всичко докрай. Радарите на следователите от Шерифското управление изобщо не бяха засекли часовника. Те бяха навлезли прекалено навътре в тунела. Той трябваше да открие отговора сам. Реши да започне с бижутерийния магазин, от който мъжът на жертвата беше купил часовника — с огромна отстъпка, както изглеждаше. После щеше да продължи със сервизния център на производителя.
Събра рапортите на купчина, изравни ръбовете им и я затисна на масата с лаптопа си. Отиде в кухнята, напълни термочашата си с още една доза кафе и си взе ключовете. Тъкмо се канеше да излезе през вратата към навеса, когато чу, че на входа се звъни. Остави чашата на кухненския плот и отиде да отвори.
Отпред стояха мъж и жена, и двамата с атлетични фигури. Официално облечени, мъжът беше с вратовръзка. Не бяха усмихнати и студенината в очите им му показа, че са полицаи, още преди да се представят.
— Господин Бош? — попита мъжът.
— Аз съм. Какво обичате?
— Ние сме следователи от Шерифското управление. Това е детектив Шмит, аз съм Корнел. Бихме искали да поговорим с вас, ако имате време.
— Разбира се. Имам малко време.
Последва неловка пауза, тъй като Хари не ги покани да влязат.
— Тук ли ще разговаряме, на прага? Корнел повдигна вежди.
— Ами да, защо не? — отвърна Бош. — Предполагам, че няма да е дълго. Става дума за вчерашното ми посещение в къщата, нали?