— За защитата по делото Паркс ли работите?
— Да.
— Имате ли лиценз за частен детектив, господине?
— Имах преди десетина години, но отдавна е изтекъл. Затова сега работя за лицензиран частен детектив, докато тече процедурата по издаването на нов. Имам писмено потвърждение от него, което обяснява ситуацията и прави нещата законни.
— Може ли да видим потвърждението, господин Бош?
— Естествено. Ей сега ще го донеса.
Затвори вратата и ги остави да чакат отпред. Взе писмото от Холър и се върна при тях. Шмит, която до този момент мълчеше, взе листа и го прочете, докато партньорът и изнасяше лекция на Бош.
— Онова, което сте направили вчера, е много лошо заяви Корнел.
— Кое по-точно? — поинтересува се Хари.
— Много добре знаете кое. Използвали сте заблуда, за да получите достъп до местопрестъпление.
— Нямам представа за какво говорите. Отидох да видя имот, който е обявен за продажба. Мисля да продам тази къща. На дъщеря ми й предстоят четири години следване и разликата от покупко-продажбата ще ми дойде добре.
— Виж, Бош, няма да си губя времето с тебе. Ако пак престъпиш границата, ще има последици. Сега ти прощавам. Проверихме те, бил си честно ченге. Преди. Вече не толкова.
— Майната ти, Корнел. Видях какво сте направили по случая. Слаба работа.
Шмит подаде писмото на Бош, но Корнел го грабна от ръката й още преди Хари да посегне към него.
— Ей такова е мнението ми за твоето писмо. — Детективът пъхна листа под полите на сакото си и го прокара по дъното на панталона си, като се престори, че избърсва задника си с него, после го протегна към Бош, който не понечи да го вземе.
— Страхотно — каза Хари. — Изискано и остроумно.
Отстъпи назад, за да затвори вратата под носа им. Корнел бързо смачка с две ръце писмото на топка и я запрати към него. Тя отскочи от гърдите му и падна на пода.
Бош остана на мястото си, заслушан в отдалечаващите се стъпки на Корнел и Шмит. Лицето му гореше от изтърпяното унижение. Щом го бяха проверили, вече всички в ЛАПУ знаеха, че е преминал на тъмната страна. За тях нямаше да има значение, че според Хари наистина има голяма вероятност обвиненият в престъплението човек да е невинен. Имаше значение само това, че сега Бош е следовател на защитата.
Опря чело във вратата. Допреди седмица беше пенсиониран детектив от ЛАПУ, а сега сякаш имаше съвсем нова самоличност. Чу колата им да потегля. Неподвижно изчака ревът на мотора й да заглъхне, после също излезе.
27
Паркира до тротоара пред „Нелсън Грант & Сънс“ още преди началото на работното време. Първо се включи осветлението, после в 10.05 отвътре се появи млад азиатец и се наведе, за да отключи долното резе на стъклената врата. Излезе навън със сгъваема реклама за разпродажба на наследствени накити, постави я на тротоара и се върна вътре. Бижутерийният магазин беше отворен. Хари допи кафето си и слезе от джипа. По това време по Сънсет Булевард имаше натоварено движение, но тротоарите, магазините и ресторантите на Сънсет Плаза пустееха — те привличаха главно туристи от Европа и обикновено започваха да се пълнят чак по обед.
Бош влезе. Някъде в дъното тихо иззвъня камбанка и след секунди от задното помещение се появи същият азиатец. Дъвчеше нещо. Застана зад централната част на подковообразната стъклена витрина и вдигна показалец молеше клиента да изчака. Накрая преглътна, усмихна се и попита с какво може да бъде полезен.
Хари се приближи и спря точно пред него.
— Продавате ли часовници на „Адемар Пиге“?
— „Адемар Пиге“ — повтори мъжът с френско произношение. — Ние не сме им официален дистрибутор. Понякога обаче предлагаме часовници на АП при разпродажби на наследствени накити. Те имат колекционерска стойност и бързо се изчерпват.
— Значи са втора ръка, така ли?
— Предпочитаме да ги наричаме „наследствени накити“.
— Ясно. Наследствени накити. Знаете ли, като го споменахте, се сещам, че миналата година идвах тук и видях такъв часовник. Май дамски. През декември беше, нали?
— Ъъъ, да, струва ми се. Оттогава не сме имали друг.
— „Роял Оук“, нали?
— Всъщност моделът беше „Роял Оук Офшор“. Колекционер ли сте, господине?
— Колекционер? В известен смисъл. Имам един приятел, казва се Винсънт Харик. Познавате ли го? Той купи оня „Роял Оук“ през декември, нали?
На лицето на азиатеца се изписа едновременно подозрителност и объркване.
— Нямам право да обсъждам нашите клиенти, господине. Желаете ли да ви покажа някой от нашите часовници?
И посочи стъклената витрина. Хари го наблюдаваше мълчаливо. Тук имаше нещо гнило. Щом беше споменал за Харик и купения през декември часовник, азиатецът видимо бе станал нервен — дори скришом хвърли поглед към вратата на служебното помещение.