Затова Бош реши да го попритисне и да прецени реакцията му.
— Та кой е умрял? — попита той.
— За какво говорите? — пискливо възкликна мъжът.
— За да разпродавате наследствени накити, някой трябва да е умрял, нали така?
— Не, невинаги е така. Има хора, които по някаква причина продават колекциите си от бижута. Часовниците си. Такива неща се смятат за наследствени вещи.
Отново хвърли поглед към вратата.
— Тук ли е господин Грант? — попита Бош.
— Кой?
— Нелсън Грант. В задното помещение ли е?
— Няма никакъв Нелсън Грант. Това е просто фирмата. Измисли я баща ми, когато откриваше магазина. Хората просто нямаше да могат да произнесат нашето име.
— Баща ви в задното помещение ли е?
— Не, там няма никой, а и баща ми отдавна се пенсионира. Двамата с брат ми въртим магазина. Защо ме разпитвате?
— Става дума за убийство. Как се казвате, господине?
— Не съм длъжен да ви кажа името си. Ако не се интересувате от покупка, господине, ще се наложи да ви помоля да напуснете.
Бош се усмихна.
— Сериозно?
— Да, сериозно. Вървете си.
Хари видя пластмасов визитник върху стъклената витрина вдясно. Спокойно отиде при него и вдигна най-горната визитка от купчината. На нея имаше две имена. На братята. Бош ги прочете на глас:
— Питър и Пол Нгуен. Правилно ли произнасям фамилията ви?
— Да. Моля ви, вървете си.
— Разбирам защо вашият старец е избрал името Грант. Вие Питър ли сте, или Пол?
— Защо питате?
— Ами защото провеждам разследване.
Извади си портфейла и измъкна картата си от ЛАПУ. Докато я протягаше към азиатеца, я държеше между двата си пръста, като единият стратегически скриваше думата „ПЕНСИОНИРАН“. Беше упражнявал този жест пред огледалото над скрина в спалнята си.
— А значка? — попита мъжът. — Нямате ли значка?
— Не ми трябва значка, за да ви задам няколко елементарни въпроса — ако сте съгласен да ни сътрудничите.
— Каквото кажете, стига да свършим по най-бързия начин.
— Добре. Е, Питър ли сте, или Пол?
— Питър.
— Добре, Питър, бихте ли погледнали това тук?
Влезе във фотоархива на джиесема си, отвори снимката на Лекси Паркс, която беше взел от един от репортажите за убийството в „Таймс“, и я показа на Нгуен.
— Познавате ли тази жена? Идвала ли е в магазина ви в началото на тази година?
Азиатецът стъписано поклати глава.
— Знаете ли колко души са идвали в магазина от началото на тази година?! А и аз дори не съм тук постоянно. С брат ми имаме служители. Не мога да отговоря на въпроса ви.
— Тя е била убита.
— Съжалявам, но това няма нищо общо с магазина.
— Жената е позвънила тук четири дни преди да я убият. През февруари.
Нгуен сякаш се вцепени и устните му образуваха кръг. Беше си спомнил нещо.
— Какво има? — попита Бош.
— Сега се сещам. От Шерифското управление се обаждаха за това. Позвъни ми една детективка и ме разпита за убитата жена и телефонния разговор.
— Шмит ли се казваше? Какво й казахте?
— Не си спомням името й. Наложи се да се обърна към брат си, който беше дежурен тук на въпросната дата. Той каза, че жената се обадила да попита как да ремонтира часовника си и той й отговорил да потърси производителя в интернет и да се свърже с него. Ние не поправяме часовници, само ги продаваме.
Бош се вторачи в него. Смяташе, че Нгуен или лъже, или го е излъгал брат му, защото знаеше, че Лекси Паркс се е обадила в магазина след разговора си със сервизния център на „Адемар Пиге“ в Лас Вегас. Изглеждаше невероятно да е звъняла, за да пита как да ремонтира часовника си. Имаше друга причина и този човек и брат му я криеха.
— Къде е брат ви? — попита той. — Трябва да поговоря с него.
— На почивка е — отвърна азиатецът.
— Докога?
— Докато се прибере. Вижте, не сме извършили нищо нередно. Пол е разговарял с нея по телефона и й е обяснил какво да направи.
— Лъжеш ме, Питър, и двамата го знаем. Когато разбера защо ме лъжеш, ще дойда пак. Разбира се, освен ако не искаш да си спестиш неприятностите и да ми разкажеш цялата история още сега.
Нгуен го гледаше и мълчеше. Бош опита друг подход.
— А ако се налага да замеся и баща ти, ще го направя, без да ми мигне окото.
— Баща ми е мъртъв. Когато почина, бизнесът не вървеше. Двамата с брат ми постигнахме всичко това. — И махна с ръка, сякаш обгръщаше всички витрини заедно с лъскавите бижута в тях. В този момент в магазина влезе друг клиент и небрежно се приближи до витрината вдясно от тях. Носеше широкопола шапка. Наведе се над стъклото и започна да разглежда бижутата отблизо.