— Не, това е нашият шоурум и сервизен център — жизнерадостно отговори жената. — Да вземете часовник ли идвате?
— Не точно. Може ли да разговарям с управителя на сервиза? Става дума за часовник, който е бил тук на ремонт в началото на годината.
Тя се намръщи.
— Ще повикам господин Жерар.
Жената се изправи и изчезна през вратата зад щанда. Докато чакаше, Бош разглеждаше изложените часовници и през цялото време усещаше върху себе си очите на охранителя.
— Господине?
Той се обърна и видя до една от витрините да стои мъж с костюм и вратовръзка, буйна брада, може би компенсираща липсващата му коса, и очила със спускаща се лупа на лявото стъкло.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Искам да направя запитване за часовник, който, струва ми се, ви е бил пратен за ремонт в началото на годината.
— Не съм сигурен, че ви разбирам. Вие собственикът ли сте?
Говореше с акцент, чийто произход Бош не можеше да определи. Нещо европейско. Може би швейцарски, може би немски.
— Не, не съм собственикът. Аз съм следовател от Лос Анджелис и се опитвам да открия часовника и да науча подробностите около него.
— Това е крайно необичайно. От полицията ли сте?
— Наскоро се пенсионирах от лосанджелиската полиция. Помолиха ме да се заема с този случай. Отнася се за убийство.
Последната дума, изглежда, изпълни мъжа с подозрителност, която отчетливо се изписа на лицето му.
— Убийство.
— Да. Бях детектив в отдел „Убийства“. Ако се притеснявате да разговаряме, мога да ви дам имената и телефонните номера на колеги в ЛАПУ, които ще потвърдят и ще гарантират за мене.
— Бихте ли ми показали някакъв документ?
— Разбира се.
Бош извади портфейла си и му показа картата си от Управлението. Този път нямаше нужда да крие, че е пенсионер.
— За какъв часовник говорите? — попита мъжът, след като му върна документа.
— Вие ли сте господин Жерар? — попита Хари.
— Да, Бертран Жерар. Мениджър продажби и сервиз. Кой е убит?
— Една жена. Лекси Паркс. През февруари. Чухте ли за това във Вегас?
Мъжът поклати глава, сякаш не е сигурен какво е чувал. Не изглеждаше името на Паркс да му е познато.
— Този случай доста нашумя в Лос Анджелис — допълни Бош. — Но в контактите си във връзка с часовника тя може да е използвала фамилията на мъжа си. Казва се Харик.
Сега вече последва реакция. Не тревога, но Жерар определено знаеше това име.
— Познавате ли я? — попита Хари.
— Да, името ми е известно — потвърди мениджърът. — Но не знаех за случилото се. Телефонният й номер беше изключен и предишният собственик не си искаше часовника обратно. Така че… той още е тук.
Бош се поколеба. Жерар току-що му беше разкрил нещо, което не знаеше. Хари искаше човекът да продължи да говори, ала се боеше да не направи погрешна стъпка, която да провали нещата.
— Предишният собственик — произнесе той. — Защо не си искаше часовника обратно? Мъж ли беше?
— Да, купувачът беше мъж, въпреки че го купи за жена си. Кой ви е помолил да се заемете със случая?
Е, беше направил погрешната стъпка. Бош се огледа. Трябваше да се измъкне от положението.
— Господин Жерар, може ли да поговорим насаме в офиса ви?
Сега беше ред на мениджъра да се поколебае. Навярно се чудеше до каква степен да се замеси в тази история.
— Да, елате с мен — накрая отстъпи той.
Кимна на охранителя в знак, че всичко е наред, и поведе Бош към вратата зад витрините.
В малкия му самостоятелен кабинет се влизаше през по-голяма задна стая, в която имаше работна маса с лавица с малки инструменти. До задната стена се издигаше висок до тавана сейф, в който навярно съхраняваха наличната стока. В стаята нямаше никого. Този факт и закрепената на очилата на Жерар лупа показваха, че той управлява магазина и в същото време ремонтира часовниците.
Мениджърът се настани зад идеално чистото си бюро и разтвори календар-бележник. Запрелиства страниците, докато намери някакво име или записка, после изтегли едно от чекмеджетата и извади съответната папка със закачен на нея часовник в мека торбичка. Развърза торбичката, извади часовника и внимателно го постави на бюрото, после отвори папката.
— Часовникът ни е пратен за ремонт от Александра Харик. Пратила го е от Западен Холивуд, Калифорния, но вие знаете това.
— Да — потвърди Бош.
Докато Жерар говореше, Хари гледаше да мълчи колкото може повече, за да не спомене нещо, което да спре кранчето на информационния поток.
— Нашият уебсайт дава точни инструкции как да се процедира при сервизиране или ремонтиране на часовници.