— Какво му беше на часовника? — попита Бош и веднага съжали, че си е отворил устата.
Жерар вдигна часовника и с показалеца си описа кръг по стъклото му.
— Стъклото беше пукнато — поясни той. — По неизвестна причина. Но ремонтът беше елементарен. Единственият проблем беше резервното стъкло. Трябваше да го изпиша от Швейцария и това отне десетина дни.
Вдигна поглед от часовника към Бош в очакване на следващия въпрос. Хари беше нарушил инерцията на разговора и трябваше да се опита да я набере отново.
— Кога ви е бил пратен часовникът?
Жерар погледна в папката.
— Получен е на втори февруари. Пратен е с куриерска фирма.
Бош си записа датата една седмица преди убийството на Александра Паркс.
— Тогава е получен ние регистрираме получаването — продължи мениджърът. — Но аз отворих кутията и проучих съдържанието и чак след три дни, на пети.
— И какво се случи после? — подкани го Хари.
— Вижте, всичките ни часовници се регистрират при продажба. В случай на препродажба новият собственик може да го пререгистрира и тогава ще се ползва със специално обслужване. Този часовник обаче не беше регистриран на името Харик. Още беше с регистрацията на предишния собственик.
— Бил е купен за подарък — осведоми го Бош. — При разпродажба на наследствени бижута.
— Проблемът е, че този часовник случайно ми е познат отвърна Жерар. Защото лично го бях продал на първия собственик.
Замълча. Хари се колебаеше какво точно да го попита. Разбираше, че историята на часовника, каквато и да е тя, очевидно е озадачила или смутила Жерар по някаква причина. И сега трябваше да го накара да му обясни по каква.
— Продали сте го на първия собственик и не сте знаели, че е бил препродаден, така ли?
— Точно така.
— Кой е първият собственик?
— Не мога да ви дам тази информация. Ние спазваме политика на конфиденциалност и не разкриваме имената на клиентите си. Хората, които купуват тези часовници, очакват и се ползват от пълна поверителност.
— Добре, и какво направихте?
— През последните три години първият собственик беше купил два часовника от мен. Той е колекционер и ги купи за себе си и жена си. И доколкото знаех, и двата още бяха в тях, но после получихме този часовник от друг човек. Затова си позволих да му позвъня, за да се уверя, че препродажбата е законна.
Жерар периодично прекъсваше разказа си и се налагаше да бъде подканван. Опитът на Бош показваше, че това е признак за неохота. Често се случваше, когато разпитваше напълно невинни хора за неща, свързани с убийство.
— И какво ви каза той?
— Вдигна жена му. Поисках да разговарям със съпруга й, но него го нямаше.
— И затова сте разговаряли с нея.
— Смятах, че не бива да я тревожа, ако не се налага. Представих се и й казах, че се обаждам да проверя дали са доволни от часовниците си и мога ли да им бъда полезен с нещо. Ние осигуряваме на клиентите си безплатен сервиз и почистване. Те плащат само транспортните разходи и застраховката.
— Проявили сте изключителна находчивост. И тя какво ви отговори?
— Че и двата часовника, които съпругът й беше купил от мен, били откраднати.
— Откраднати.
— Да, при обир. Тя била в Париж и никога не пътувала с часовника си, защото се страхувала да не и го откраднат. Затова го оставила вкъщи. Мъжът й не я придружавал, бил на работа. Докато го нямало, в дома им бил извършен обир и откраднали всичките им бижута.
— Тя каза ли ви кога се е случило?
— Само няколко месеца преди нашия разговор. Не ми съобщи точната дата.
— Те в Лас Вегас ли живеят?
Жерар се поколеба, но после реши, че може да разкрие местожителството на клиента си, без да наруши фирмената политика.
— Живеят в Бевърли Хилс.
— Добре. Казахте ли на съпругата, че откраднатият и часовник е във вашия магазин?
Мениджърът отново се поколеба и на Бош му се стори, че се досеща за причината за смущението му.
— Не точно — призна Жерар. — Исках да разговарям със съпруга й, нали разбирате? Формално той беше нашият клиент. Затова я помолих да му предаде да ми позвъни. И й казах, че може би съм открил единия часовник.
— Точно така ли и го казахте? — попита Хари.
— Да. Не и казах, че е при мен.
— И съпругът й позвъни ли ви?
— Да, още същия следобед. Той ми разказа съвсем друга история. Часовниците не били откраднати. Казал така на жена си, защото ги продал заедно с останалите бижута без нейно знание. Беше нервен и засрамен, но призна, че имал финансови затруднения и продал скъпоценностите, за да покрие загубите си на хазарт, за които не желаел съпругата му да научи.