— Затова измислил историята с обира.
— Точно така.
— Вие знаехте ли, че е комарджия?
— Не, виждал съм го само в магазина, но той живее в Бевърли Хилс, а ние сме в Лас Вегас. Винаги плащаше в брой и предполагах, че не идва само за да купува часовници.
— Какъв е по професия?
— Лекар, обаче нямам представа какъв е по специалност.
Бош се замисли. Ако версията на съпруга се окажеше вярна, този аспект от делото нямаше връзка с убийството на Паркс просто странна история, безсмислена загуба на време в разследването. Зачуди се дали лицето му издава обзелото го разочарование.
— Съпругът каза ли ви къде или на кого е продал часовниците?
— Не, не съм го питал. Не разговаряхме дълго. Той само искаше да ми съобщи, че информацията, която съм получил от жена му, не е вярна. Попита ме дали съм се обаждал в полицията и аз му отговорих, че не съм, че първо съм искал да се чуя с него.
Хари кимна и изпитателно се вторачи в Жерар. Мениджърът все още имаше смутен вид, като че ли разказът не го беше избавил от онова, което го измъчваше.
— Има ли още нещо, господин Жерар? — попита Бош.
— Какво нещо?
— Нещо, което пропускате да ми кажете.
— Ами, не, с това разговорът ни със съпруга приключи.
— Бяхте ли се обаждали в полицията?
— Не, естествено. Не съм го излъгал за това.
— Ами госпожа Харик? Разговаряли ли сте с нея за случая?
Жерар отклони поглед, втренчи се в ръцете си върху бюрото и Бош усети, че се приближава до нещо, и каза:
— Разговаряли сте с нея.
Мениджърът не отговори.
— Казали сте й, че според вас купеният от нея часовник е краден.
Жерар кимна, без да вдигне очи.
— Така се случи, че тя ми позвъни след като се бях чул със съпругата на първия собственик и преди той… докторът де… да ми се обади. Госпожа Харик се интересуваше дали часовникът вече е ремонтиран. Отговорих й, че сме го получили и съм изписал резервно стъкло. После я попитах откъде го е купила. Тя ми даде името на бижутериен магазин в Лос Анджелис и каза, че бил от разпродажба на наследствени накити.
— „Нелсън Грант & Сънс“?
— Не си спомням фирмата.
— И вие какво й казахте?
— Бях откровен. Казах й, че щом пристигне стъклото, ремонтът е елементарен, но не съм сигурен, че ще мога да го извърша, тъй като има проблем със собствеността.
— Тя как реагира?
— Ами, малко се шокира. Каза, че покупката била законна — часовника купил мъжът й, а той бил полицай. Каза, че никога не би купила крадена вещ, че можело да си изгуби работата и репутацията и била много разстроена, че съм намеквал подобно нещо. Опитах се да я успокоя. Извиних й се, казах, че чакам допълнителна информация, и я помолих да ми се обади след ден-два, защото тогава ще знам повече.
Жерар най-после погледна Бош. Очите му излъчваха разкаяние.
— И после ви е позвънил докторът.
— Да, докторът ми позвъни, разказа ми историята и ми съобщи, че е продал въпросния часовник.
При спомена за кашата, която беше забъркал, мениджърът поклати глава.
— Обадихте ли се пак на госпожа Харик, за да й обясните?
— Да, обадих й се, разбира се, и тя много се ядоса, но нищо не можех да направя. Някои хора просто не могат да бъдат успокоени. Тъй като съм в търговския бранш, това ми е много добре известно.
Бош кимна. Това явно беше задънена улица. Посочи часовника на бюрото и зададе последния си въпрос:
— Защо часовникът още е при вас?
Жерар го вдигна и се вторачи в циферблата. В този момент Хари видя отдолу жълто листче, залепено на папката. Успя да прочете написаното име, въпреки че беше обърнато наопаки. Д-р Шубърт. Имаше и телефонен номер с код 310, който отговаряше на Бевърли Хилс.
— Тя не посочи начин на плащане за ремонта — поясни мениджърът. — След като получих и поставих стъклото, се опитах да се свържа с нея по телефона, който беше дала с пратката, но се оказа изключен. Затова оставих часовника тук и зачаках да се обади. После, честно казано, забравих за него. Имах друга работа и забравих. И сега вие ми съобщавате, че е мъртва. Че е била убита.
Бош кимна. Паркс беше дала в куриерската служба мобилния си телефон и когато Жерар и бе позвънил, Харик вече трябваше да е закрил номера след смъртта на жена си.
— Много жалко — каза мениджърът.
— Да, много — съгласи се Хари.
Жерар кимна и докато оставяше часовника на бюрото, плахо попита:
— Този часовник ли е причината да я убият?
Зададе въпроса така, сякаш се страхуваше от отговора.
— Едва ли — отвърна Бош.