— Каква лоша новина? — учуди се Холър.
— Нямам представа. Но за пръв път искаш да се срещнем, за да ме информираш за хода на делото. Предполагам, че нещата не вървят на добре.
Мики поклати глава.
— А, изобщо нямах намерение да разговаряме за това. Процесът уверено напредва, притиснали сме ги в ъгъла. Исках да ти предложа нещо друго. Какво ще кажеш да те назнача при мене, Хари?
— Как така да ме назначиш при тебе?
— Нали знаеш, че поех делото за убийството на Лекси Паркс? Защитавам Дей’Куан Фостър.
Неочакваният обрат на разговора напълно обърка Бош.
— Ъъъ, да де, знам, че си поел Фостър. Какво общо има това с…
— Виж сега, Хари, процесът започва след шест седмици, а защитата ми е гола вода. Той не го е извършил бе, човек, а нашата прекрасна съдебна система тотално ще го прецака. Ако не направя нещо, ще го осъдят за убийството на Паркс. Искам да те назнача при мене да работиш по това дело.
Холър напрегнато се наведе напред и Бош неволно се отдръпна. Все още имаше чувството, че само той в целия ресторант не знае какво става. След пенсионирането си беше престанал ежедневно да следи събитията в града. Имената на Лекси Паркс и Дей’Куан Фостър не му говореха почти нищо. Знаеше за процеса, знаеше и че е нашумял. Ала през последните шест месеца избягваше вестникарски материали и телевизионни репортажи, които можеха да му напомнят за близо трийсетгодишната му мисия да залавя убийци. И беше стигнал дотам, че се зае с отдавна планирания, но вечно отлаган ремонт на един стар „Харли Дейвидсън“, събирал прах и ръжда в гаража му близо двайсет години.
— Ама ти вече си имаш следовател — възрази той. — Оня здравеняк с грамадните ръчища. Рокерът.
— Да, Сиско. Само че Сиско е контузен, пък и не е подходящ за такива неща — поясни Холър. — Поемам дела за убийство веднъж на около две години. Захванах се с този случай, понеже Фостър ми е стар клиент. Имам нужда от тебе, Хари.
— Контузен ли? Какво му е?
Адвокатът измъчено поклати глава.
— Човекът си караше харлито ката ден, изпреварваше като слаломист и носеше една от ония модерни каски, дето са пълен боклук и не могат да ти предпазят главата. Казвах му аз, че е само въпрос на време. Майтапех го да ми даде изключителни права за трансплантация на черния му дроб. Ненапразно им викат „донорциклетисти“. И няма значение, че си майстор винаги е виновен другият.
— Какво се е случило?
— Пътува си по Вентура една вечер, преди доста време беше, и се появява някаква мутра, засича го и го изтиква в насрещното движение. Той избегнал една кола и после се наложило да повали мотора, стара машина без предни спирачки. Пързалял се по хълбок цяла пряка. За късмет носел кожен костюм, та не беше чак толкова ожулен, ама си скъса предната кръстна връзка. Сега е на легло и говорят за смяна на цялата колянна става. Обаче това няма значение. Искам да кажа, че Сиско е страхотен следовател за всякакви други дела и вече направи каквото можа. Сега обаче ми трябва детектив с опит в случаи на убийство. Няма да го преживея, ако осъдят клиента ми за това, Хари. Невинните клиенти оставят рани, ясно ти е какво искам да кажа.
Бош дълго и неразбиращо се взира в него. Накрая каза:
— Аз вече си имам занимание.
— Какво искаш да кажеш, разследване ли? — попита Холър.
— Не, мотор. Ремонтирам го.
— Уф, божичко, и ти ли?!
— „Харли Дейвидсън“ от хиляда деветстотин и петдесета, какъвто караше Лий Марвин в „Дивият“. Остана ми в наследство от един колега. Преди двайсет години написал в завещанието си, че е за мене, и се хвърлил от една скала в Орегон. Оттогава е в гаража ми.
Мики махна с ръка.
— Щом е чакал толкова време, ще почака още. Става дума за невинен човек и не знам какво да правя. Отчаян съм. Никой не ще да слуша и…
— Това ще прати по дяволите всичко.
— Моля?
— Ако работя при теб — не само при теб, при който и да е адвокат, — ще пратя по дяволите всичко, което съм правил в полицията.
Холър се смая.
— Стига де, това е само един случай, не е…
— Напротив. Знаеш ли как викат на ония, дето се прехвърлят на противниковата страна в делата за убийство? Викат им Джейн Фонда, все едно се съюзяват със северновиетнамците. Разбираш ли? Все едно да преминеш на тъмната страна.
Мики погледна през прозореца към чакалнята. Вътре гъмжеше от хора, които се спускаха от перона на покрива.
Преди да успее да каже още нещо, сервитьорката им донесе поръчките. През цялото време, докато жената оставяше чиниите и им доливаше леден чай, Мики се взираше в Бош. След като келнерката се отдалечи, Хари го изпревари.