Мъжът отново вдигна часовника и понечи да го прибере в торбичката. И тогава Хари забеляза нещо на задния капак.
— Може ли да го видя за малко?
Жерар му го подаде. Бош го обърна и прочете надписа.
Винс и Лекси
Завинаги
Хари прибра часовника в торбичката, остави го на бюрото и каза:
— Имам един последен въпрос и ще ви оставя на мира.
— Да?
— Според вас защо ви го е пратила така, в торбичка? Защо не го е сложила в кутията му?
— Изобщо имало ли е кутия? — учуди се Жерар.
— Да, в нейния гардероб — отвърна Бош. — С фактурата от магазина, от който го е купил мъжът й. Кутията си е била там, обаче тя не ви го е изпратила в нея.
Мениджърът повторно сви рамене.
— Кутията е обемиста. Може да е било по-лесно да го постави в торбичка и да го прати в кашонче на куриерската служба. Помня, че го получихме така. Не е необичайно клиентите да ни пращат часовници по този начин.
Можеше да има много причини, разбираше Бош. Въпросът щеше да си остане без отговор, защото единственият човек, който можеше да го даде, вече беше мъртъв.
— Ами цената? Мъжът й го е взел за шест хиляди долара. Това добре ли е за часовник втора ръка?
Жерар се намръщи.
— Нашите часовници са обект на колекционерство по целия свят. Те запазват стойността си, а някои модели дори я повишават. Да, цената е добра. Много добра. Цена, на която просто не може да се устои.
Бош кимна.
— Благодаря ви, господин Жерар.
30
От тонколоните се лееше тенор саксофонът на Камаси Уошингтън, жулената от слънцето пустиня прелиташе от двете страни на магистралата. Бош разсъждаваше над случая по обратния път до Лос Анджелис.
Обожаваше тези самотни мигове на съсредоточаване и размисъл. Винаги ги разделяше на три самостоятелни логически потока: нещата, които знаеше, нещата, които предполагаше, и нещата, които искаше да знае. Последната група задължително беше най-голяма.
На пръв поглед пътуването до Лас Вегас в търсене на изчезналия часовник изглеждаше загуба на време. Часовникът се бе намерил и обясненията на Бертран Жерар звучаха правдоподобно. Но Бош не бързаше да зареже този аспект от разследването си. Телефонното обаждане на Паркс в „Нелсън Грант & Сънс“ продължаваше да го смущава, просто заради уклончивото и неотзивчиво поведение на Питър Нгуен. Хари реши да го посети още веднъж, него и брат му, ако е възможно, и също щеше да поговори с д-р Шубърт, за да сравни неговата версия на историята с тази на Жерар. Елементарна стратегия за решаване на задача чрез елиминиране на възможности. Така нямаше да пропусне нито един евентуален сценарий.
Мислите му се върнаха към жертвата. Александра Паркс беше общински служител. В ресора и влизаше отдел „Защита на потребителите“ в Западен Холивуд. Тя щеше да изпадне в крайно неловко положение, което можеше да застраши дори работата й, ако се окажеше, че носи краден часовник. Бош се чудеше какво е правила през часовете между двата разговора с Жерар. Знаеше, че е звънила в „Нелсън Грант & Сънс“. Но на кого още се бе обаждала? На мъжа си, помощник-шерифа, човека, който й е подарил часовника?
Възнамеряваше още веднъж да прегледа телефонните разпечатки, когато се прибере В Лос Анджелис. Оставаше му още работа, преди да се убеди окончателно, че часовникът няма никакво отношение към случая.
Докато минаваше през Прим, последното комарджийско убежище преди границата с Калифорния, джиесемът му иззвъня. Номерът на абоната не се изписваше на дисплея, но той отговори, защото това най-вероятно означаваше, че го търси полицай.
— Хари, кажи ми, че не е вярно.
— Кой се обажда?
— Тим Марсия. Днес се разнесе слух, че си минал на другата страна.
Двамата бяха работили заедно в Неприключени следствия. Марсия продължаваше да води битката за доброто и ако някой заслужаваше обяснение от Бош, това беше той.
— Временно — отвърна Хари. — И следствието е на Шерифството, не е на ЛАПУ.
— Хм, не съм сигурен, че това ще има някакво значение тук. Обаче аз нямам нищо против. Особено ако е временно.
— Мерси, Тим. Кой разпространи тази информация?
— Първо чух, че от Шерифското управление те проверявали. Някой от там се обадил на капитана. И после той почна да разправя наляво и надясно, че работиш за другата страна.
— Не се изненадвам. Виж, както ти казах, това е временно. И за протокола, според мене от Шерифството са прецакали разследването и са пипнали не който трябва.
— Ясно. Просто гледай да не вдигаш много шум, брат ми.
— Няма.