Выбрать главу

Реши да се обади на Холър и да му съобщи какво става. Мики не вдигна, затова му остави съобщение.

— Обажда се Бош. Налага се довечера в седем да се чакаме пред участъка на Шерифството в Западен Холивуд. Имам среща със следователя от отдел „Убийства“ Дик Сътън и ми се струва, че ще ми трябва адвокат.

Понечи да затвори, но после прибави още нещо:

— И бъди предпазлив, Холър. Не знам какво става, ама… просто си пази гърба.

31

Срещнаха се на стълбището пред входа на участъка на Шерифското управление на Сан Висенте Булевард до Пасифик Дизайн Сентър. Преди да влязат, Бош изложи на Холър фактите и предположенията си за ситуацията. Холър му каза, че ще го пази да не направи погрешна стъпка, но и го предупреди да мисли какво ще е от най-голяма полза за техния клиент, преди да отговаря на въпросите.

— Не забравяй, ти вече не си полицай напомни му адвокатът, докато отваряше входната врата.

Дик Сътън чакаше Бош в детективското бюро. Веднага позна Холър, известен адвокат и бивш кандидат за окръжен прокурор.

— О, я стига, ние сме стари приятели — разпери ръце Сътън. — Идваш с адвокат, а, Хари? Сериозно? Няма нужда от такива крайни мерки.

— Смятам, че осигуряването на правна защита не е крайна мярка — отбеляза Холър.

— Съжалявам, Дик — отвърна Бош. — Обаче имам дете, а нямам жена. Трябва да съм сигурен, че довечера ще се прибера вкъщи.

Не си направи труда да спомене, че през следващите три дни детето му ще е на Голямото мече езеро.

— Е, аз пък имам двойно убийство и ми се струва, че ти си единственият човек, който може да ми помогне да го разчепкам — заяви Сътън. — Хайде да идем в заседателната зала и да свалим картите на масата.

Заведе ги в просторна заседателна зала с широка овална маса, достатъчна, за да побере директорския борд на средно голяма фирма. Това беше хитър ход от негова страна — да не вкара Бош в обичайната стая за разпити. Опитваше се да стопи леда, като накара Хари да се почувства участник в разследването, вместо негов обект.

На масата вече ги чакаха Корнел и Шмит, с които Бош се бе запознал същата сутрин, и още един мъж, когото не познаваше, но предполагаше, че е партньорът на Сътън.

— Разбрах, че вече познаваш детективите Корнел и Шмит — каза Сътън. — А това е моят партньор Гил Контрерас.

След това Сътън представи Бош и неговия адвокат. Разнесе се тихо мърморене за присъствието на адвоката и Холър се опита да го успокои, като вдигна ръце в знак, че се предава.

— Тук съм, за да защитавам своя клиент и да улесня обмена на информация, който, надявам се, ще е от полза за всички ни.

Холър и Бош седнаха един до друг. Сътън заобиколи масата и се настани до партньора си, точно срещу Хари.

— Това не е ли конфликт на интереси? — обади се Шмит.

Холър спокойно сплете пръсти и се наведе напред, за да погледне младата жена.

— Защо да е конфликт на интереси, детектив?

— Той е ваш следовател по делото за убийството на Паркс, а сега вие казвате, че ви бил клиент.

— Не виждам проблем, но ако желаете да отложим тази среща, докато намерим на господин Бош адвокат, който удовлетворява вашите критерии за отсъствие на конфликт на интереси, аз не възразявам.

— Нямаме такова желание — побърза да се намеси Сътън. — Хайде просто да си поговорим като приятели.

И измери Шмит с поглед, който й отправяше ясно послание: „Кротувай!“

— Откъде ще започнем? — попита Холър.

Сътън кимна, явно доволен, че са преодолели потенциалното препятствие, в което се беше блъснала Шмит, и разтвори лежащата на масата пред него папка. Бош видя, че отляво са прихванати с кламери няколко листа с бележки. Отдясно имаше прозрачен джоб, в каквито държаха документи с доказателствена стойност в разследването.

— Да започнем с това — каза Сътън.

Вдигна джоба и го плъзна по масата така, че Бош и Холър да могат да го видят. Вътре лежеше визитна картичка, същата, предполагаше Хари, която сутринта беше дал на Питър Нгуен в бижутерийния магазин.

— Това твоята визитка ли с, Хари? — попита Сътън.

— Така изглежда.

Холър постави длан на ръката му: предупреждение да не отговаря на въпросите преди да получи неговото правно одобрение. Само че Бош го беше повикал заради по-важните неща. Нямаше намерение да играе със Сътън игрички заради самите игрички. Най-малко искаше да се постави в такава роля.