— Би ли ни казал на кого си я дал? — продължи Сътън.
— Ще излезем навън — бързо се намеси Холър. — Изобщо няма да се бавим.
— Това са елементарни въпроси — възрази детективът.
— Съвсем кратка консултация не отстъпи Мики.
Изправи се и Бош неохотно го последва, засрамен, че се държи като безбройните заподозрени, които беше виждал по време на службата си.
Излязоха в коридора и Холър затвори вратата. Пръв заговори Хари.
— Виж, трябва да им кажа каквото знам. Това всъщност може да е от полза за Фостър. Не те повиках, за да възразяваш срещу всеки…
— Не се безпокоя за Фостър — прекъсна го Мики. — Ако си мислиш, че не те подозират, значи не си толкова умен, за колкото те смятах, Бош.
— Те нямат никакви улики. Когато нямаш нищо, всеки е заподозрян. Наясно съм с това. Съвсем скоро ще разберат, че не съм аз.
Бош се обърна към вратата.
— Тогава защо съм тук? — поинтересува се Холър.
Хари спря с ръка върху дръжката на бравата и го погледна.
— Не се бой, ще ми потрябваш. Но чак след като приключим с елементарните въпроси.
— Дай ми да опитам нещо, като влезем вътре — каза адвокатът. — Съвсем набързо. Просто ме остави да говоря пръв.
— Какво?
— Ще видиш.
Бош се намръщи, но отвори вратата и се върнаха на местата си.
— Господа, хайде да уговорим правилата за честна игра — започна Холър. — Предлагам справедлив обмен на информация.
— Тук не обменяме информация при двойни убийства — заяви Сътън. — Ние задаваме въпросите, Хари им отговаря. Това са правилата.
— А какво ще кажете ние да задаваме по един въпрос срещу всеки ваш? Например, какво правят тука Корнел и Шмит? Това двойно убийство, което разследвате, свързано ли е с делото за убийството на Паркс?
На лицето на Сътън се изписа раздразнение и Бош знаеше причината. Единственият адвокат в тази зала се опитваше да му отнеме инициативата.
— Не знаем с какво е свързан този случай — отвърна нетърпеливо Сътън. — Визитката на Хари беше открита на местопрестъплението, а по-рано днес случайно дочух тия двама детективи да разговарят за Бош. Затова ги повиках. Това отговаря ли на въпроса ви? Може ли сега аз да задам моя?
— Моля — направи жест с ръка Холър. — Това е двупосочен процес.
Сътън се обърна към Бош.
— Хари, тази визитка беше открита в джоба на сакото на единия от двамата мъже, застреляни днес сутринта в задното помещение на бижутерийния магазин „Нелсън Грант & Сънс“. Можеш ли да ми кажеш нещо по този въпрос?
— Предполагам, че е била в джоба на Питър Нгуен — каза Бош. — Дадох му я тази сутрин, когато бях в магазина.
— Точно по кое време стана това?
— Влязох веднага щом той отключи вратата, в десет. Тръгнах си най-късно в десет и петнайсет. Коя е другата жертва?
Сътън се поколеба преди да отговори, ала не за дълго.
— Брат му Пол.
— Мисля, че го е нямало, докато аз бях там, обаче Питър може да го е очаквал. Все се озърташе към задната врата, като че ли чакаше някой да дойде. Кога е извършено убийството?
— Още не сме сигурни. Един клиент ги открил по обед на пода във вътрешното помещение. Патоанатомът ще даде по-точна преценка.
— Няма ли видеозапис?
Корнел ядосано вдигна ръце и изсумтя:
— Само той те разпитва! Просто го питай какво е правил там, мама му стара!
Сътън го измери с поглед и безмълвно го смъмри за прекъсването и грубия език. И му напомни, че двамата с Шмит са само наблюдатели. Разследването се водеше от Сътън и неговия партньор.
— Не, няма видеозапис — отвърна той. — Извършителят е извадил диска от записващото устройство. Системата е стара и не прави резервно копие в облака. Управителката на съседния магазин май видяла двама мъже да влизат през входа откъм задния паркинг към десет и четирийсет и пет. Носели бели гащеризони, затова ги помислила за миячи на прозорци. Не чула изстрели.
— Двама мъже…
— Да, двама. Търсим камери в района, но засега нямаме късмет. Та какво си правил там, Хари?
Гърдите на Бош се свиха от обзелия го ужас. Не можеше да не се чувства отговорен за убийството на братя Нгуен. Инстинктът му подсказваше, че той е отвел убийците там или най-малкото е предизвикал необходимостта братята да бъдат убити.
— Взето ли е нещо? — попита той.
— Хари, твоят адвокат каза, че процесът е двупосочен напомни му Сътън. Ти не ми даваш нищо, само ме разпитваш.
— Отговори ми само на един последен въпрос. Обир ли е било, или екзекуция?
Сътън поклати глава. Беше допуснал Бош да му отнеме инициативата и да установи контрол над разговора.