— Определено е било или обир, или инсценировка на обир — отвърна той. — Една от витрините е опразнена.
— Само една? Коя?
— Дясната, като си с гръб към входа.
— Това са наследствените накити, нали?
Сътън отново поклати глава.
— Край, Хари. Стига. Сега ти ще отговаряш на моите въпроси. Защо си ходил там тази сутрин?
Холър се наведе към Бош и му прошепна:
— Напомням ти, че работиш при мене и поверителността, от която се ползва моят клиент, се пренася и върху тебе. Така че бъди предпазлив.
Хари погледна Сътън.
— Имам проблем с изискването за поверителност. Работя при адвокат и не мога да ти разкрия нищо, свързано с делото, без разрешението на клиента ми или на неговия адвокат.
— Каквото няма да получиш — прибави Холър.
Бош го накара да млъкне с вдигане на ръка и продължи.
— Достатъчно е да кажа, че не знам кой е убил братя Нгуен. Ако знаех, щях да го направя, независимо от поверителността.
— Какво си правил там? — повтори въпроса си Сътън.
Докато отговаряше, Хари гледаше право към Корнел.
— Разпитвах за един часовник, който са продали преди половин година на съпруга на Александра Паркс. Както знаеш, тя е убита. Отсъствието на часовника и не се обясняваше в следствените материали. Не обичам такива неясноти и се опитвах да изясня въпроса.
— Питър Нгуен отзивчив ли беше?
— Не.
— От този магазин ли е купен часовникът?
— Така ми се струва.
— И защо ти се струва така?
Холър изпревари Бош:
— Той няма да отговори на този въпрос. И смятам, че вече трябва да приключим разговора, детектив.
Корнел отново измърмори нещо под носа си и Холър се възползва от шанса.
— Какъв е проблемът? Яд ви е, че Хари Бош върши работата вместо вас ли?
— Майната ти, адвокатче! — изруга Корнел. — Всичките тия фокуси-мокуси имат една-единствена цел да размътят водата, в която потъва твоят клиент. Нищо, той така или иначе ще потъне.
— Вие си мислете така, а пък ние може да разнищим тази история — отвърна Холър. — Имам предвид действително да я разнищим, а не да припишем вината на някой.
— Много ме уплаши.
Мики посрещна сарказма с ослепителна усмивка, после бавно се обърна към Сътън.
— Какво ще кажете, детектив? Нещо друго?
— Засега не — въздъхна Сътън.
— Тогава повече няма да ви безпокоим.
Холър се изправи и Бош го последва. Двамата не разговаряха, докато не излязоха на тротоара пред сградата. Хари беше разстроен. Имаше чувството, че е предал някого — може би самия себе си.
— Виж, това не ми харесва — каза той. — Трябваше да им кажа всичко, което знам.
— Сериозно? И точно какво знаеш? В действителност не знаеш абсолютно нищо. Ние не знаем абсолютно нищо. Засега.
— Знам, че сигурно съм завел ония двама убийци при двамата братя в магазина.
— Сериозно? Как така? Искаш да кажеш, че братята не са били замесени в тази история и са ги очистили, понеже ти си разговарял с тях, така ли?
— Не, аз… Виж, убили са ги по-малко от час след моето отиване в бижутерията. Да не смяташ, че е съвпадение?
— Смятам, че не знаем достатъчно, за да обикаляме и разправяме на ченгетата каквото и да е, не и докато в окръжния затвор имаме клиент, който е заплашен да прекара остатъка от живота си зад решетките.
Холър махна с ръка към центъра, въпреки че той се намираше на километри от тях.
— Ето за кого носим отговорност — заяви той. — А не за онези скапаняци вътре.
— Доскоро и аз бях един от онези скапаняци — вметна Бош.
— Виж, искам само да кажа, че още не сме събрали достатъчно информация, Хари. Хайде да го направим и тогава ще видим с какво разполагаме. Тогава ще решим какво да кажем, на кого да го кажем и най-важното, къде да го кажем. След пет седмици ни очаква съдебен процес и дотогава трябва да знаем цялата история.
Бош се отдалечи от адвоката и застана на бордюра. Съзнаваше, че е допуснал ужасна грешка, като е пресякъл от другата страна на барикадата. Холър застана зад него.
— Каквото и да им кажем сега, ще им дадем възможност да го обърнат срещу нас и нашия клиент. Нашия клиент, Хари. Не го забравяй.
Бош поклати глава и зарея поглед по улицата.
— Какво са знаели двамата братя? — попита Холър. — Защо са ги убили?
Хари се обърна и го погледна.
— Още не знам. Но ще разбера.
— Добре, сега какво следва?
— Във Вегас се натъкнах на едно име. Човекът живее в Бевърли Хилс и може би знае тайната, която се крие зад този часовник. Която се крие зад всичко. Сега следва той.
— Ясно. Дръж ме в течение.