— Непременно. И виж, щом са ме проследили до бижутерийния магазин, може да следят и тебе.
— Не съм забелязал никакви признаци.
— Тъкмо това е проблемът. Няма и да забележиш. Има ли кой да ти провери колата? Аз ще проверя моята.
— Ще го уредя.
— Добре. И както вече ти казах, бъди предпазлив. Пази си гърба.
— Ти също.
32
От участъка Бош се прибра направо вкъщи и влезе откъм гаражния навес в пустата сграда. Извика дъщеря си, ала му отвърна само тишина. Прониза го страх, но после си спомни, че Мади е на екскурзия. Ангажиран с мисли за убийците в бижутерийния магазин, съвсем беше забравил. Изпълнен с облекчение, той и прати есемес, за да се увери, че е стигнала в планината без проблеми. Както обикновено, получи лаконичен отговор:
СТИГНАХМЕ. РЕЙСЪТ ДРУСАШЕ.
Хари се преоблече в стария гащеризон, който някога носеше при оглед на местопрестъпление, взе фенерче от кухнята и излезе под гаражния навес. Преди да включи фенерчето внимателно обходи с очи улицата пред къщата и отбивките на съседите. Търсеше кола, в която има хора или чието място просто не е там. Беше убеден, че по някакъв начин го наблюдават — доказваше го убийството на братя Нгуен. Ала трябваше да определи до каква степен. Дали наблюдението се извършваше чрез физическо или електронно проследяване? Имаше ли възможност незабелязано да направи следващия си ход?
Не забеляза нищо подозрително. След това провери електрическите стълбове и дърветата за отблясъци на светлина, които можеха да издават фотообектив. Окуражен от отрицателния резултат се спусна по късата полегата алея до улицата и разшири обсега на разузнаването си, като отиде до пощенската кутия да си вземе днешната поща.
След като не установи признаци за наблюдение и в двете посоки, Бош се върна под навеса, включи осветлението и остави пощата на работната маса. Заобиколи джипа, приклекна пред решетката му и с помощта на фенерчето се зае да проверява всички места, където можеше да се инсталира джипиес предавател.
Скоро вече лежеше под колата, доближил лицето си до долната страна на все още горещия двигател. Имаше чувството, че се пече на бавен огън във фурна, но въпреки това продължи търсенето си дори след като по бузата му се стече пареща капка машинно масло. Изруга на глас.
Откри предавателя под предния ляв калник, скрит зад щангата на окачването, където нямаше опасност да го улучи и събори някое изстреляно от гумата камъче. Пластмасовата кутийка беше закрепена за кожуха с два мощни магнита. В нея се намираха самият предавател и енергийният източник, състоящ се от две батерии АА. Устройството изпращаше постоянен сигнал до мобилен приемник и позволяваше на собственика му да следи движението на черокито в реално време на лаптопа си. Фактът, че предавателят работи с батерии и не е свързан с електрически проводник в колата, предполагаше, че онези, които го наблюдават, най-вероятно не възнамеряват да го следят дълго.
Бош изключи фенерчето и няколко минути остана да лежи неподвижно под джипа; обмисляше дали да свали предавателя и съответно да разкрие, че го е намерил, или да не го пипа и да го включи в следствената си стратегия.
Накрая реши за момента да не прави нищо. Измъкна се изпод джипа, угаси осветлението и отиде в края на гаража. Огледа се още веднъж и пак не забеляза никого.
Върна се в къщата и заключи вратата. Отново се преоблече в обикновените си дрехи и позвъни на Лусия Сото. Тя отговори веднага.
— Здрасти, Хари.
— Как върви?
— Добре. Щях да ти се обаждам. Тайната е разкрита и всички знаят, че работиш при адвокат.
— Да, почнаха да ми звънят.
— Е, не съм те издала аз, ако ми се обаждаш за това. Не съм казала на никого.
— Знам, че не си ти.
— Тогава какво има?
— Ъъъ, дъщеря ми я няма, а обикновено тя ми помага с джиесема. Ти снощи спомена за „Юбер“. Как да си инсталирам това нещо?
— Лесна работа. Първо включи телефона си на високоговорител, за да ме чуваш, докато ти обяснявам.
— Как да го включа?
— Майтапиш ли се?
— Да. Вече си на високоговорител.
Сото му помогна с инсталирането. Всичко отне по-малко от десет минути.
— Добре, вече си готов — заяви тя.
— Супер. Значи сега просто мога да си поръчам кола.
— Точно така.
— Страхотно.
— Късно е, къде ще ходиш?
— Не знам. На разходка. Искам да проверя едно място.
— Какво място?
Бош направи каквото трябваше и успя да пусне поръчката.
— Квартирата на един човек. Пише, че колата щяла да е тука след шест минути. Шофьорът се казва Марко и е с черна „Тесла“.