— Браво.
— Пита закъде пътувам.
— Можеш да го въведеш, можеш и да не пишеш нищо. Колата пак ще дойде. Така шофьорът няма да зададе адрес и ще трябва да го упътваш.
— Мерси, Лусия.
— Трябва да затварям.
— А, чакай. Още един въпрос. Това като такси ли е? Можеш ли да кажеш на шофьора да те изчака, например ако се наложи да влезеш в магазин или нещо от тоя род?
— Да, просто му казваш какво искаш и сметката отива на кредитната ти карта. Май таксуваха чакането на петнайсет минути.
— Ясно, супер. Благодаря и лека нощ.
— Лека.
Бош чакаше пред дома си, за да види дали някой не следи шофьора по пътя нагоре по склона. Според приложението Марко трябваше да пристигне след три минути.
Хари използва това време, за да влезе в търсачката на джиесема си и да въведе „Д-р Шубърт, Бевърли Хилс“. Откри пластичен хирург на име Джордж Шубърт, който имал кабинети в нещо, наречено Център за творческа козметика, на Трета улица, близо до клиниката „Сидърс-Синай“. Това всъщност се намираше в Западен Холивуд. Бош не успя да намери домашния му адрес.
Затвори търсачката и повторно позвъни на Лусия Сото с надеждата, че не си е легнала или отишла в „Истсайд Лъв“.
— Сега какво има, Хари? Искаш да си инсталираш приложението за телефонни срещи с жени ли?
— Не. Нима има и такова?
— Има апове за всичко. Казвай какво има. Трябва да си лягам. Снощи здравата окъснях.
— Да не си танцувала върху бара в „Истсайд Лъв“?
— Всъщност да. Само че без да се събличам. Какво има?
Иззад завоя блеснаха фарове. Колата на Бош пристигаше.
— Лаптопът ти вкъщи ли е?
— Какво ти трябва?
— Можеш ли да ми провериш едно име с търсещата си програма? Лекар от Бевърли Хилс.
Когато работеха заедно, Сото, като партньорката с компютърни умения, се беше абонирала за различни интернет услуги и програми за издирване на адреси във финансови, имотни и комунални архиви. Тези методи често се оказваха по-бързи и надеждни от бази данните на правоохранителните органи. Онова, за което я молеше Бош, не представляваше никакво нарушение, тъй като тя използваше личния си лаптоп и софтуер.
— Няма проблем.
Той й даде името на Шубърт и Сото обеща да му се обади веднага щом открие нещо. Хари й благодари и затвори. Приближаващата се кола най-после излезе от завоя с включени дълги светлини. Бош се почувства осветен и уязвим в заобикалящия го мрак.
Почти безшумната „Тесла“ спря пред него. Хари погледна часа на джиесема си. Марко идваше точно навреме. Като новак в „Юбер“, Бош нямаше представа дали трябва да седне отпред или отзад, но все пак отвори предната врата.
— Марко?
— Да, господине.
Силен източноевропейски акцент.
— Къде да седна?
— Отпред става.
Бош го послуша.
— Накъде? — попита мъжът. — Не сте въвели крайна точка.
— Мислех, че не е задължително. Карайте нагоре по хълма. Когато стигнем до върха при Мълхоланд, ще обърнем и ще се върнем по същия път.
— И само толкоз?
— Не, после ще отидем в Бевърли Хилс, струва ми се.
— Имате ли адрес? Ще го въвеждам в джипиеса.
— Не още. Но ще го получа преди да стигнем там.
— Както кажете.
Потеглиха нагоре по склона. Двигателят не се чуваше. Това напомни на Бош за количките в лунапарк.
— Тихо е отбеляза — той. — Така можете да се приближавате, без да ви чуват.
— Да, аз карам „Тесла“ — отвърна Марко. — Хората тук харесват електрическите коли. Холивудците. Викат ме пак. Освен това съм сърбин, от Смилян.
Бош кимна, въпреки че не разбираше връзката между Холивуд и Смилян.
— Тесла — поясни Марко. — Велик откривател от моя роден град.
— Като колата ли? Компанията негова ли е?
— Не, той е работил с Едисон. Много отдавна. Колата е кръстена на него.
— О, да. Бях забравил.
Като съдеше по собствения си скромен опит, Бош си отбеляза, че шофьорите от „Юбер“ явно са доста по-приказливи от таксиметраджиите. Освен придвижване от точка А до точка Б пътуването представляваше нещо като средство за социални контакти. Когато стигнаха до стопа на Мълхоланд, Хари каза на Марко да обърне и да се спусне по Удроу Уилсън покрай дома му.
По обратния път през квартала Бош не видя нищо подозрително. Нямаше нито странни автомобили и пешеходци, нито тлеещи фасове в мрака между къщите. Това потвърждаваше, че проследяващото устройство под джипа му е основният метод за неговото наблюдение. Щеше да го преживее — щеше да използва черокито за по-безобидни дестинации и да прибягва до „Юбер“ или автомобили под наем за места, за които не искаше да знаят онези, които го следяха. За всеки случай се обърна и погледна през задния прозорец, за да се увери, че зад тях няма други коли.