Все още стояха в антрето. Мики погледна ксерокса в ръката си, после попита:
— Пиеш ли бърбън?
— Понякога.
— Хайде да седнем и да го обмислим на по чаша „Удфорд Ризърв“.
Отдръпна се и пусна Бош в дневната.
— Сядай — покани го. — Ще донеса две чаши. С лед ли го пиеш?
— Две бучки.
Хари се настани на дивана, от който можеше да гледа светлините на града през френския прозорец. Къщата на Холър се намираше над каньона Лоръл и от прозореца се разкриваше панорамна гледка към западната част на Лос Анджелис и Каталина.
Мики се върна с чашите, пълни с кехлибарена течност, почти без лед. Остави ги на масичката заедно с ксерокса, но не седна.
— Трябва да си сложа лещите. От тия очила ме заболява главата.
Изчезна по коридора, който водеше към дъното на къщата. Бош отпи глътка бърбън и течността опари гърлото му. Биваше си го повече от бърбъна, който Хари винаги държеше вкъщи, в случай че неочаквано му дойдат гости.
Отпи още една глътка и се втренчи в снимките на двете ченгета от Нравствения отдел. Чудеше се дали те са поставили проследяващото устройство на неговото чероки. И когато направи връзка между тях и джипа, изведнъж си спомни къде е виждал Дон Елис. На паркинга зад „Мъсоу & Франк“. С него се бяха разминали, когато Хари излизаше от ресторанта — същата вечер, когато бяха задържали Холър за шофиране в нетрезво състояние. Това означаваше, че Мики е имал право и наистина е било инсценировка. Елис и Лонг му бяха устроили засада.
Когато Холър се върна в дневната, очилата и халата ги нямаше. Носеше дънки и червено-кафява тениска с логото на университета „Чапман“. Седна на стола от отсрещната страна на масичката, откъдето не можеше да се любува на града, отпи голяма глътка от чудесния бърбън и успешно имитира как Джак Никълсън пие уиски и размахва ръка като кокошка във „Волният ездач“. После се отпусна назад, погледна Бош и попита:
— Е, какво ще правим?
— Най-неотложни са две неща — започна Хари. — Утре сутрин, след като шофьорът ти те остави в съда, нека той или някой друг провери колата ти за джипиес предавател. На моята е поставено такова устройство и мисля, че това е дело на тия двамата.
И посочи ксерокса на масичката.
— Това вече съм го включил в програмата си — увери го Холър.
— Добре, погрижи се да го направят. И ако намериш нещо, не го махай. Не им показвай, че сме ги разкрили. Може да го използваме в свой интерес. Тая вечер взех кола под наем. Ще се придвижвам с нея, когато не искам да научават къде отивам.
— Добре. А второто нещо?
— Искам да разговарям с твоя следовател.
— Със Сиско ли? Защо?
Бош се пресегна, вдигна чашата си и отпи голяма глътка. Очите му се насълзиха.
— По-кротко — посъветва го Холър. — Тоя бърбън се пие на малки глътчици.
— Явно — измърмори Хари. — Виж, трябва да погледнеш нещата в по-широка перспектива. Твоят човек, Сиско, работи по случая и го изтикват в насрещното движение, с което го вадят от строя. Ти защитаваш Фостър и те арестуват за шофиране в нетрезво състояние. Очистват братя Нгуен по причина, която още не ни е известна — по-малко от час след като съм разговарял с тях. Можем да решим, че всичко това е съвпадение, а можем да го погледнем в цялостния контекст и да видим нещата в по-широка перспектива. Искам да попитам Сиско върху какво е работил в деня, в който някой го е изкарал от играта.
Холър кимна.
— Всяка сутрин е на физиотерапия в Медицинския център за ветерани в Уестуд.
— Добре. Ще се срещна с него там.
— Какво друго?
Бош посочи снимките на Елис и Лонг.
— Някой от нас трябва да поговори с ДК и да види дали някога се е сблъсквал с тия двамата. За всеки случай.
— Аз мога да го попитам. И без това трябва да отида при него, за да изясним някои въпроси преди процеса и да му вземем мерки за костюм. Надявам се в гардероба ми да се намери нещо като за него.
Кимна към ксерокса.
— Може ли да го взема, за да му го покажа?
— Да, имам още едно копие — отвърна Хари.
После си спомни нещо.
— Когато се видиш с ДК, питай го дали си спомня телефонния номер на Джеймс Алън. Следователите така и не са открили негов джиесем. Ако разполагам с номера, може да успеем да получим телефонни разпечатки, доказващи връзката между двамата.
— И да потвърдим алибито му. Добро попадение. Ами ти?
— Аз продължавам да смятам, че часовникът е разковничето на проблема. Трябва да се добера до първия собственик.