— Благодаря, Дон — каза Джанет.
— Няма защо — отвърна Елис. — И мерси, че ме предупреди за майтапа.
Любопитна съм какво ви готвят.
— Както самата ти каза, някои хора се чудят какво да правят със свободното си време.
Благодарение на старшинството на Елис двамата с Лонг разполагаха с работно място в ъгъла на Нравствения отдел, което им осигуряваше най-голямо уединение в помещението. Когато се върна на бюрото, Елис даде знак на партньора си да приближи стола си до неговия, за да разговарят, без никой да ги чува.
— Какво има? — попита Лонг.
— Не съм сигурен. Днес проверявал ли си нашия човек?
— Още си е вкъщи. Получавам есемес, ако тръгне нанякъде.
— Ами снощи?
— Пак си беше там.
— Според твоя джиесем, така ли?
— Ами, да.
— Е, може само колата му да е била там. Искам да отидеш на място и да се увериш, че си е вкъщи.
— Какво, сега ли?!
— Да, веднага. Аз ще те прикрия тука. Върви.
— Какво се е случило? Какво става?
— Става това, че според твоя джиесем колата му не е мърдала, обаче снощи някой е идвал в участъка и е ксерографирал нашите снимки от таблото в офиса на началството.
— Мама му стара!
Елис се огледа, за да види дали възклицанието на партньора му не е привлякло излишно внимание, и отново се обърна към Лонг.
— Точно така. Струва ми се, че Бош замисля нещо, и искам да знам какво. Затова отиваш на място и проверяваш дали изобщо е там. А не само шибаната му кола.
— Добре де, добре. Отивам. Ама май трябва да премислим нещата и да видим как да елиминираме опасността, нали разбираш?
— Да, и я виж докъде стигнахме по тоя начин. Това е като домино, мамка му. Всеки наш ход води до следващия. Къде ще е краят?
— Само казвам.
— Пък аз само казвам да се качиш на хълма и да провериш дали Бош е там, или се ебава с нас.
36
Лонг мина два пъти покрай къщата. Черокито беше в гаражния навес, но иначе нямаше признаци за живот. Фолксвагенът липсваше и той реши, че момичето е на училище. Спусна се по склона и влезе в следващия завой на пътя. Беше забелязал един гол участък, където бяха съборили старата къща, за да разчистят мястото за нов строеж. Оттам щеше да има изглед към задните прозорци и верандата на Бош.
Паркира пред нечий гараж, слезе от колата с бинокъла си, бързо пресече улицата и се провря под жълтата лента с надпис „Опасност“ на английски и испански, опъната между два стълба пред парцела. И моментално осъзна, че е прекалено на открито. Престори се, че гледа студиата на „Юнивърсъл“ и планината зад тях, после леко се завъртя наляво и фокусира бинокъла към къщата на Бош. Не забеляза движение в нито един от прозорците. Верандата пустееше и плъзгащата се врата беше затворена.
Свали бинокъла и отново се престори, че се любува на гледката. Обърна се още веднъж към дома на Бош и пак не видя нищо. Тръгна към колата си. Чудеше се какво да направи, за да се увери, че Бош наистина го няма.
До жълтата лента го чакаше някакъв мъж.
— Влезли сте в чужда собственост — каза непознатият.
— Имам разрешение — отвърна Лонг.
— Сериозно? От кого? Дайте ми името.
— Нищо не съм длъжен да ви давам.
Лонг се наведе, мина под лентата и тръгна към колата си.
— Записах ви номера — извика подире му мъжът. — Вършите нещо нередно.
Полицаят се обърна и тръгна към него, като извади значката си, която носеше на верижка на шията си.
— Възпрепятствате полицейско разследване, господине. Прибирайте се вкъщи и си гледайте работата, иначе ще се озовете зад решетките.
Мъжът уплашено заотстъпва. Лонг се обърна към колата си.
— Това се нарича Квартален патрул — каза мъжът, след като възвърна смелостта си. — Ние тук се пазим едни други.
— Щом казвате — отвърна полицаят, докато отваряше вратата на автомобила си.
Потегли и при първата възможност направи обратен завой. Нагоре по склона подмина досадника, който още стоеше на улицата пред разчистения парцел. Лонг взе завоя, отново стигна до къщата на Бош и спря отпред. Впери поглед в нея и се замисли какво да прави, но накрая се ядоса.
— Мамка му — изсумтя той и натисна клаксона три пъти, все едно е дошъл да вземе някого. Без да изключва от скорост, наблюдаваше входната врата и ако Бош или някой друг я отвореше, щеше да изчезне. Прозорците на колата му бяха достатъчно затъмнени, за да е сигурен, че няма да видят лицето му.