5 февруари — Жерар телефонира на Паркс (часовникът не е откраднат)
9 февруари — Александра Паркс е убита
19 март — Дей’Куан Фостър е арестуван — ДНК съвпадение
21-22 март — Джеймс Алън е убит оранжево „Камаро“ на паркинга на „Хейвън Хаус“ — затваряне на две врати на уличката — двама убийци?
1 април — Сиско катастрофира — оранжево „Камаро“
5 май — арестуват Холър — Елис и Лонг
7 май — Бош разпитва братя Нгуен — братя Нгуен са убити — двама убийци?
Най-после остави химикалката и проучи датите и записите. Свеждането на случая до елементарна хронология му помогна да види, че всичко е свързано, че събитията са като домино — всяко водеше до следващото. И часовникът присъстваше навсякъде. Дали четири убийства можеха да са свързани от факта, че часовникът сменя собственика си?
Бош знаеше, че е време да се срещне с д-р Шубърт и окончателно да подреди пъзела. Отпусна се назад и се замисли как е най-добре да го осъществи. Беше си направил някои заключения за човек, когото никога не е виждал — заключения, основаващи се на професията и жилището му.
Реши, че най-добрият подход е да подплаши Шубърт и да си осигури съдействието му чрез страха. И в този случай нямаше да му се наложи да прави театър.
Стана и тръгна към стаята си. Трябваше да се облече като истински детектив.
40
Елис беше в новия апартамент при близначките. Гледаше записите от деня, търсеше нов перспективен проект. Лонг му позвъни по резервния джиесем.
— Беше прав — каза му. — Бош току-що се появи. Май се налага да дойдеш.
Едното от момичетата седеше на дивана и се лакираше. Другото спеше, защото предишната нощ се беше преуморило от работа. Елис отиде в кухнята, за да говори спокойно.
— Какво прави? — попита той.
— Ами, например, облече си костюм и си сложи връзка — отвърна Лонг.
— Иска да прилича на детектив. Друго?
— Носи папка.
— Къде е в момента?
— В гаража, облегнал се е на кола, която прилича на необозначен автомобил. Трябва да дойдеш. Май ще става нещо.
— Явно ще ходи някъде сам.
Елис се замисли как най-добре да го отиграят.
— Чуваш ли ме? — попита Лонг.
— Да. Виждаш ли дали е въоръжен?
— Ъъъ… да, въоръжен е. На левия хълбок. Сакото му е издуто.
— Трябва да го имаме предвид. И сигурен ли си, че не те е видял?
— Не бе, човек, той мина точно покрай мене.
— С черокито ли?
— Не, сега е с крайслер. Сигурно е взет под наем.
Елис отново потъна в мълчание. Бош знаеше, че следят джипа му. Дали знаеше и че наблюдават Шубърт?
— Ще дойдеш ли? — настоя Лонг.
— Да.
Елис затвори и се върна в дневната.
41
Центърът за творческа козметика се намираше в двуетажна сграда на една пряка от болницата „Сидърс-Синай“ в Западен Холивуд. Целият първи етаж служеше за гараж, от който с асансьор се стигаше до клиниката. Бош лесно откри колата на Шубърт — имаше запазено място и на стената висеше табела с името му. Колата беше лъскав сребрист „Мерцедес-Бенц“. Хари го подмина и си намери място наблизо, угаси мотора и зачака. Междувременно прегледа папката с рапорти и снимки, които бе събрал, и дообмисли офертата си. Защото щеше да е тъкмо това. Оферта към Шубърт. Предложение да му спаси живота.
Докато чакаше, видя няколко пациентки на центъра за козметична хирургия да слизат от асансьора и да си тръгват след процедурите, на които се бяха подложили. Медицински сестри ги изкарваха с инвалидни колички и им помагаха да се качат на очакващите ги линкълни „Таун Кар“. Бош забеляза, че всички рамки на регистрационните им номера са с логото на една и съща транспортна фирма, и предположи, че откарването е включено в медицинския пакет. С едно изключение пациентките бяха с превръзки на лицата. Хари реши, че жената без превръзка е дошла за уголемяване на бюста или липосукция. Когато се изправи от количката и бавно се качи на очакващия я автомобил, движенията и бяха изключително предпазливи.
Живееха в суров свят. Бош се замисли за дъщеря си, за това, че Мади съвсем скоро ще излети от гнездото и ще трябва да се оправя сама. Надяваше се тя никога да не се озове на място като това. Извади джиесема си и й прати есемес, макар да му беше казала, че сигналът край езерото е слаб. Въпреки това го прати, по-скоро заради самия себе си, отколкото заради нея.
Здрасти, надявам се, че се забавляваш. Липсваш ми!
Взираше се в дисплея на телефона с надеждата да получи отговор, когато чу изпиукване на автомобил, отключен с дистанционно управление. Вдигна поглед и видя две жени в сестринска униформа, които вървяха към колите си. Работният ден в медицинския център сигурно свършваше. След няколко секунди се появи и мъж и Бош предположи, че е лекар. Мъжът се насочи към мерцедеса, паркиран на мястото на Шубърт, но го подмина и се качи на съседната кола. След като човекът потегли, Бош запали и премести крайслера на освободилото се място. Слезе с папката, заобиколи мерцедеса, остави папката върху капака на багажника и скръсти ръце на гърдите си.