Бош пристъпи напред и най-после взе папката от ръката му. После попита:
— Е, къде може да поговорим?
42
Шубърт отключи асансьора с електронна карта. Стоманената кабина бавно се издигна. Двамата с Бош мълчаха. Когато вратата се отвори, пресякоха свръхлуксозната приемна и чакалнята с плюшени кресла и кафе-бар. Нямаше никого. Явно всички си бяха тръгнали. Минаха по един коридор и влязоха в личния кабинет на лекаря. Той включи осветлението — намираха се в просторно помещение с диван и фотьойли от едната страна и бюро с компютър от другата. Двете части бяха разделени със сгъваем японски параван. Шубърт тежко се тръшна на кожения стол с висока облегалка зад бюрото и поклати глава като човек, който изведнъж е осъзнал, че устоите на неговия живот, доскоро толкова непоклатими, рухват.
— Просто не мога да повярвам — промълви хирургът и насочи показалец към Бош, сякаш за всичко е виновен той. Хари седна насреща му и остави папката върху матовата повърхност на ултрамодерния алуминиев плот на бюрото.
— Спокойно, докторе — каза той. — Ще оправим положението. Жената на снимката, която не искате да погледнете, е Александра Паркс. Това име говори ли ви нещо?
Шубърт инстинктивно понечи да поклати глава, но после мозъкът му регистрира името.
— Онази жена от Западен Холивуд ли? — попита пластичният хирург. — Която работеше в общината? Нали бяха заловили убиеца? Някакъв чернокож гангстер.
На Бош му се стори любопитно, че лекарят описва Фостър от гледна точка на расовата му принадлежност, като че ли тя имаше причинно-следствена връзка с престъплението. Това му даде известна представа за човека, когото през следващите пет минути трябваше да убеди да му се изповяда.
— Е, заловили са не когото трябва — отвърна той. — А истинските виновници още са на свобода.
— Онези двама мъже ли имате предвид? Двете лосанджелиски ченгета?
— Точно така. И трябва да разбера какво знаете за тях, за да можем да ги спрем.
— Нищо не знам.
— Напротив, знаете.
— Не мога да се забъркам в това. В моя бранш репутацията е всичко. Аз…
— Репутацията няма да ви е от особено голяма полза, ако сте мъртъв, а ние имаме сериозни основания да смятаме, че сте в техния списък.
— Невъзможно! Аз им плащам и пак ще им платя в края на идния месец. Те го знаят. Защо им е да…
Шубърт осъзна, че в паниката и страха си вече се е издал.
Бош кимна.
— Тъкмо за това трябва да поговорим. Помогнете ни да сложим край на всичко това. Ще го направим тихо и кротко. Доколкото е възможно, ще се опитам да не ви замесвам. Трябва ми вашата информация, не вие.
Сега беше ред на Шубърт да кимне, не толкова на Бош, колкото в признание, че моментът, от който отдавна е изпитвал ужас, най-после е настъпил.
— Добре, чудесно — продължи Хари. — Но преди да започнем, искам да се чуя с партньора си и да му съобщя къде съм. От съображения за безопасност.
— Не трябва ли винаги да сте с партньора си?
Бош извади джиесема си и въведе паролата.
— При идеални обстоятелства, да. Обаче при такова разследване вършим повече работа, ако действаме поотделно. Поддържаме инерцията.
Хари си погледна часовника и се престори, че набира номер, докато всъщност отвори звукозаписното приложение и го стартира. После вдигна телефона до ухото си, сякаш очакваше отсреща да отговорят. След като изчака няколко секунди, остави съобщение:
— Здрасти, Хари съм. Сега в пет и четирийсет и пет и съм с доктор Шубърт в неговия кабинет. Ще проведа разговора тук. Той е готов да ми съдейства. Ще ти се обадя, ако изскочи нещо, с което не мога да се справя. До скоро.
Приключил с гласовата поща, Бош имитира прекъсване на връзката и остави джиесема върху папката на бюрото, като в същото време се наведе напред, за да извади бележника от задния си джоб. После заотупва джобовете на сакото си в търсене на химикалка. След като не намери, се пресегна към пълната с химикалки и моливи чаша на бюрото.
— Нали може да взема нещо за писане, за да си водя бележки?
— Вижте, аз не съм казал точно, че ще ви съдействам — заяви Шубърт. — Вие ме изнудвате. Ако кажете на някого, че ще го убият, той, естествено, е готов да разговаря с вас, за да разбере за какво става дума.
— Това означава ли, че може да си водя бележки?
— Както желаете.
Бош погледна папката на бюрото и отново насочи вниманието си към Шубърт.
— Хайде да започнем с часовника.
— Какъв часовник? — повдигна вежди пластичният хирург. — За какво изобщо говорите?