А той самият?! Беше ли се променил, беше ли осъзнал грешките си? Беше ли готов да започне нов етап в живота си? По-осъзнат и по-смислен…
Казват, че на четирийсет години човек променя пътя си. Той не беше готов за промяна, затова съдбата му удари здрав шут в задника и го разтърси. Събуди се един ден без нищо. Без пари, без работа, без дом. Върна се там, откъдето беше започнало всичко — „Люлин“, родния му дом, квартала, в който като дете играеше с Жоро и където по-късно го срещна, за да почнат заедно бизнес. Един миг само и шеметните десет години на сладки и безгрижни дни бяха заличени. Сега вече виждаше по-ясно стария си живот и осъзна, че няма за какво да съжалява. Жени, пари, секс, наркотици и разбито семейство. Остави дъщеря си да расте без баща, защото с майка й не намериха общ език, на който да разговарят, въпреки че се ожениха с много любов в сърцата. Борис се въртеше на изтърбушения неудобен диван и усещаше болка в гърба. Лежеше, а пред затворените му очи се изреждаха зашеметяващи картини от екзотичните пътувания, на които беше ходил, островите с кристалночисти води и бял пясък. А после бляскавата картина се смени с аскетичния му живот в манастира. Първия ден, когато се събуди там и с изненада разбра, че няма дори кафе. Чуждите дрехи, които се наложи да носи. Огромният двор, който трябваше да мете. Спомни си и звездите, които се научи да вижда вечер на небето. Спомни си и уроците на Гавраил. И надеждата, че не всичко е загубено безвъзвратно. Защото животът наистина е кръговрат и дори когато си на дъното, в един миг само може да стане чудо, което да обърне живота ти в щастлива посока.
Беше благодарен на Гавраил, че го насърчи да тръгне на пътуването до чудотворните места. Вярата му беше нараствала след всяка спирка от дългото и трудно пътуване. И ако трябваше да бъде честен пред себе си, накрая наистина беше повярвал, че чудесата са възможни.
Това преживяване го накара да осъзнае и друго. След като видя толкова бедни, болни и нещастни хора по онези места, той стигна до извода, че е здрав, прав мъж в разцвета на силите си и няма право да се оплаква от съдбата. Да, беше правил много грешки през живота си, но за негово щастие нито една от тях не беше фатална.
Единствено Даниела не можеше да върне. Но разговорите с монаха през онези най-тежки дни след смъртта й го бяха накарали да разбере, че не трябва да обвинява себе си. Нямаше вина, защото животът на сестра му беше неин избор. Мъжете, купоните, работата й, смъртта й бяха нейно собствено осъзнато решение. Да, Господ може би задаваше посоката в живота на хората, но пътищата всеки избираше сам.
Майка си също не можеше да промени. Не одобряваше студения й характер и безразличието, с което се отнасяше към децата си, но това също беше неин избор. Той я обичаше и уважаваше въпреки всичко и щеше да се грижи за нея, доколкото му беше възможно, докато е жив.
Реши да приеме предложението за общ бизнес на семейството, с което се запозна през онази нощ на връщане от Русе. Вече знаеше, че няма нищо случайно и явно съдбата, Бог или който и да е там, „горе“, беше решил да му помогне.
Заспа спокоен. Инсомнията си беше отишла.
ЕПИЛОГ
24 декември 2016 г.
— Да си кажем наздраве! — предложи с доволна усмивка Борис.
— Ами, като си казал, да кажем! — усмихна му се от другия край на масата Ангел.
— За всичко, което постигнахме заедно!
Борис вдигна за наздравица кристалната чаша с червено вино и към него се присъединиха Ангел, Мария и Кристин. Лили Роуз вдигна чашата си със сок. Петимата седяха на една от най-закътаните празнично украсени маси в собствения им ресторант. Празнуваха заедно Бъдни вечер.
Имаше и други хора, нищо че това беше семеен празник, който обикновено се отбелязва вкъщи. Привлечени от феноменалния успех на заведението, много посетители си бяха направили резервации за вечерта. Заради това и собствениците решиха да посрещнат тук заедно празника. Откакто се бяха запознали през онази нощ в края на септември, Борис, Ангел и Мария работиха здраво, за да отворят и разработят отново стария ресторант на Борис. Помещението пустееше и те не срещнаха трудности да го наемат веднага. Трудиха се денонощно и за кратко време постигнаха целта си. Тази вечер ресторантът грееше в целия си блясък!
А за кухнята се грижеше старият и проверен през годините шеф Тони. Когато Борис му се обади с предложение отново да работят заедно, той не се поколеба дори за миг. Съставиха бързо ново меню, като включиха и някои от старите си специалитети. Борис се раздаваше в работата си денонощно и се прибираше за малко вкъщи.