Но този път Кристин не му се сърдеше. Да, те се събраха и живееха заедно. След онази първа среща веднага след пътуването му започнаха да се виждат всеки ден. Една вечер старата романтика между тях се пробуди. Под въздействието на виното и спомените за бурната им младост и след като дъщеря им беше заспала в стаята си двамата се озоваха в спалнята. Страстта помежду им не беше угаснала и те си дадоха шанс да проверят дали могат отново да бъдат семейство.
— А сега да вдигнем наздравица за кумовете! — тази вечер Борис беше в добро настроение.
Четиримата вдигнаха кристалните чаши, пълни до горе със скъпо червено вино:
— Наздраве! И много благодарим за доверието, че избрахте нашето семейство да ви кумува — каза Ангел.
— Наздраве! — отвърна Кристин. — Ние ви благодарим, че приехте поканата ни. За краткото време, в което се познаваме, ние преценихме, че искаме да ви поканим за кумове, защото сте идеално семейство и много добри хора.
— Още съм на мнение, че добре направихме да отидем само четиримата да подпишем в съвета и после да направим и църковна сватба в манастира при Гавраил. Кристин искаше да поканим и приятели и роднини, но нали вече веднъж го бяхме правили, за какво ни е? — допълни Борис.
— Да, прав беше. След първата голяма и шумна сватба… тази като че ли ми хареса повече. А и първия път нямахме църковен брак.
— Е, нямаше как да не направим сега. Дължа цялата промяна и всичко хубаво, което ми се случи последните месеци, на този монах и на вярата, която ми вдъхна. В манастира се кръстих, и то в най-трудното за мен време, там за първи път влязох в църква…
— Радвам се, че ни запозна с Гавраил — каза Мария. — Веднага ми направи впечатление на много смирен и благ човек.
— Така е. И е много мъдър. Казвал ли съм ти, че той ме научи десет процента от приходите си всеки месец да давам на хора в нужда?
— Не си, а защо го правиш?
— Когато живеех при него в манастира и нямах дори собствени дрехи на гърба си, той вярваше, че един ден ще си стъпя на краката. Преди да тръгна на поклонническото пътуване по чудотворните места в България, ми обясни закона за десятъка и аз обещах на себе си, че всеки месец ще помагам на тези, които са в нужда. И когато за първи път взех пари от ресторанта, веднага се качих при него в манастира. Първо му върнах едни двеста лева, които ми беше дал за пътуването, и после го попитах къде да даря тези десет процента от заработеното от мен. Той ми даде добър съвет, който послушах.
— Другия път, когато ходиш, обади се да дойдем и ние с Ангел — помоли го Мария.
— Ние с Кристин ще ходим още утре при него. За Коледа Гавраил ще приготвя безплатен обяд за бедни хора с даренията, които е получил манастирът. Ще му е нужна помощ в кухнята и му обещах рано сутринта да сме там, за да помагаме. Ако искате, елате и вие.
— Ще дойдем — ентусиазирано се съгласи Мария. — И без това синът, снахата и внучката са в чужбина, така че ще помагаме през деня в манастира, а вечерта може да се съберем отново тук да отпразнуваме заедно Коледа, какво ще кажеш? — обърна се към мъжа си тя.
— Ами да. Много добра идея. Вие за вечерта имате ли някакви планове? — обърна се Ангел към Борис.
— Не, нямаме, наистина най-добре е отново да се съберем тук. Да бъдем заедно на този празник. Толкова съм ви благодарен за всичко. Благодарен съм и на Бог, че ми помогна да си намеря отново работа и да се събера със семейството си.
— Обичам те! — каза му Кристин.
— И аз те обичам, тате! — усмихна му се сладко Лили Роуз.
— Това беше много трудна година за мен, не искам да си спомня през какво преминах. Най-важното е, че оцелях! Да благодаря на Бог! И на теб, Ангеле, че се оказа мъж на място!
— Аз съм такъв, какъвто съм, благодарение на това, че в живота си винаги съм се ръководел от един принцип — това, което правиш на другите, вече си го направил на себе си! А и ти се оказа мъж на място, радвам се, че се запознахме и работим заедно. Права е Мария, когато казва, че няма нищо случайно в този живот. Така и срещата ни в онази нощ не е била случайна! А сега да си кажем наздраве, да сме живи и здрави всички!
Борис отпи доволен от чашата си. Огледа всички около масата с благодарност в сърцето. Всички му се усмихваха. А той беше горд от себе си. Преживя най-кошмарната година в живота си, но намери сили и вяра да се изправи и да продължи напред.
Свещите догаряха в красивите сребърни свещници и даваха магически отблясък на приборите върху масата. А тя беше отрупа с вкусни постни ястия. Около нея бяха насядали любимите му хора. Борис погледна към дъщеря си, облечена в нова червена рокля и с панделка в косите. Тя се смееше безгрижно и обсъждаше нещо с майка си. Кристин изглеждаше невероятно, държеше се различно с него и той отново беше влюбен в нея. Щастие и любов сгряваха сърцето му — нямаше какво повече да иска от живота в този момент.