Вечерта легна в голямата спалня сама и заспа, без да мисли за нищо.
Сутринта стана взе си душ, направи си кафе и се обади на брат си. Той й вдигна веднага:
— Как си, систър? Чаках те да се обадиш, нали вече си звезда…
— Стига си ме майтапил. Искам да те видя, какво правиш?
— Точно станах и пия кафе вкъщи, ела, ако искаш, тъкмо ще видиш Лили Роуз.
— Предпочитам ти да дойдеш. Искам да ми помогнеш да изнеса багажа си от апартамента на Стефан.
— Ами крайно време беше да го зарежеш.
— Аз вече го зарязах, още вечерта след като излязох от шоуто. Вчера си взех апартамент под наем, ела да ме вземеш, моля те. И после да отидем заедно да си взема колата и нещата. Много те моля, ще ми помогнеш ли?
— Естествено, че ще ти помогна. Ще взема и две момчета с мен. До час съм при теб. Напиши на съобщение адреса, на който си сега.
Жена му го гледаше недоспала и рошава, подпряна на рамката на врата.
— Кой ти се обажда толкова рано? — недоволно го попита Кристин. — Чух женски глас.
— Даниела, иска да й помогна, ще си взема душ и излизам — побутна кафето си настрана Борис и стана от стола в кухнята.
— Да бе, сестра ти! Някоя курва те търси, отиваш да я чукаш, майната ти, не ми пука! — кресна му тя.
Той не й обърна внимание. Беше решил вече да не отговаря на постоянните й заяждания и да я остави да му крещи, щом това иска. Влезе в банята и взе телефона. Не искаше тя отново да го проверява за съобщения и повиквания. Обади се на две момчета от охраната на нощния клуб и каза, че му трябват спешно. Обясни им, че след малко тръгва към домовете им, да бъдат готови да ги вземе.
Даниела стоеше безучастно пред входната врата на апартамента, в който доскоро беше живяла със Стефан, докато едното яко момче, което беше довел брат й, разбиваше вратата. Нямаше ключ, защото онази вечер си тръгна набързо, и не можеха по друг начин да влязат вътре.
Като влязоха, първо се втурна да търси ключа от колата си. Откри го там, където го беше оставила, преди да влезе в шоуто — в чекмеджето на нощното шкафче в спалнята. Пъхна го бързо в джоба на дънките. А после започна да хвърля в черните чували, които беше донесла, дрехите и обувките от гардероба си. Момчетата и брат й стояха в коридора и тихо разговаряха. След петнайсет минути на вратата се появи Стефан. Явно някой от комшиите му се беше обадил. Приличаше на буреносен облак. Влезе в коридора и видя багажа, който Даниела се готвеше да изнесе. Погледна към Борис и го попита:
— Какво става?
— На какво ти прилича? Сестра ми си изнася нещата.
— Ама как така? — наежи се Стефан.
— Не ни се пречкай, за да свършим по-бързо.
Чула гласа му, Даниела показа главата си от спалнята.
— Аз и без това привърших. Момчета, може да вземате и тези чували.
Здравеняците се заеха с изнасянето на вещите. Тя им даде ключа от колата си, за да натоварят багажа направо там.
— Оригинален начин за раздяла си избрала — саркастично каза Стефан.
— Приключих още онзи ден с теб, казах ти. Не искам повече да ме търсиш, нито да се виждаме. Остава да уточним въпроса с парите в общата сметка. Смятам да изтегля половината, макар че ако трябва да бъдем честни, цялата сума е моя.
— Нищо не е твое, парите са мои.
— Ето затова ти казвам, че ще взема половината, защото те знам как ще реагираш. Не ми пука за теб, искам всичко да приключи. Ако може, нека да се разделим като големи хора.
— Кучка, неблагодарница! — изпусна си нервите фотографът.
— Няма да говориш така на сестра ми бе! — намеси се веднага Борис. — Не си и помисляй да й създаваш проблеми, че ще те смажа от бой!
След това се обърна към Даниела, изкара я на стълбите, изчака момчетата да изнесат последните чували, и си тръгнаха. На улицата пред блока я попита:
— В коя банка са тези пари? Дай да отидем първо там, да ги изтеглиш и да си направиш собствена сметка.
— Може и утре да го свърша това.
— Нямам му доверие на тоя. Да не те прецака нещо. Дай сега да го свършим, да съм спокоен за теб.
Даниела се качи в джипа и тръгнаха към банката, а момчетата караха нейната кола след тях. Свършиха работа за половин час и после отидоха в апартамента й. Новото й местенце се хареса на Борис и той й каза, ако има нужда от нещо, да му се обади. Тя му благодари за помощта, целуна го по двете бузи и го изпрати. И се зае да подрежда дрехите и вещите си в новия дом.
Чувстваше се невероятно щастлива. Свободна и сама. Нямаше да дава отчет на никого къде ходи и какво прави. Животът беше пред нея. Всичко щеше да се подреди идеално, усещаше го!