— Защо? Колкото по-малко заведения, повече клиенти за нас.
— Да не ни повлекат и нас?
— Никога не може да ни се случи такова нещо! Да знаеш! Ние сме много силни.
— Дано да си прав. Един от сервитьорите иска да напуска тази седмица, щял да си пробва късмета в Англия.
— Като иска, да заминава, няма да го спирам. На тази безработица веднага петима ще се явят за мястото.
— Качествен персонал се намира трудно, знаеш го. А това момче е читаво, но е отчаяно от ситуацията в държавата и ще бяга в чужбина да търси по-добър живот.
— Кажи му да си подаде молба за напускане. И ми напомни да пуснем обява за нови хора.
— Ако мога да ти дам съвет, да бъдеш малко по-сърдечен с персонала…
— Тук не е детска градина! На когото не му се работи, да си заминава! Ще ги стягам даже още повече, така им кажи.
— Ти си знаеш… — Тони реши да смени темата. — Как мина в училището тази сутрин?
— Малката е много щастлива. Добре направих, че отидох, всички деца бяха с двамата си родители, нямаше да е добре тя да е само с майка си.
— Как е Кристин?
— Не съм я питал. Дори не я поздравих.
— Защо? Каквото и да е било между вас двамата, дете имате…
— Тая тъпа курва не ме интересува. Знаеш какво направи. Мъртва е за мен.
— Не се знае, животът може така да направи някой ден, че да имаш нужда от помощта й. Не е добре, че не си говорите…
— Нямам нужда от нея! Никога не може да стане това нещо! Помни ми думата! Достатъчно курви има около мен, че да мисля за тая.
— Не всички жени са курви!
— Е, не всички са светици като твоята, Тони! Затова си я пази — разсмя се Борис.
— То в един брак всичко е взаимно — и грижите, и компромисите. Ти мислил ли си някога отново да се ожениш, да имаш други деца?
— Не! Тая грешка с брака втори път няма да я правя.
— Не се заричай, ще ти завърти главата някоя хубавица.
— Приключих с влюбванията! Като искам нещо за ебане, лесно се намира.
— Вече сме на години, остаряваме, ще почнем да се разболяваме, кой ще се грижи за тебе, мислил ли си го?
— Нямам намерение да остарявам! А и с моите пари ще си наема медицинска сестра, ако се наложи. И хапчетата ще ми подава, и свирки ще ми прави! — Борис се изсмя доволно. — Какви са тия мрачни мисли, дето са те обзели днес бе, Тони? Давай да ходим в кухнята да видим каква работа ни чака!
В кухнята Борис набързо раздаде заповедите и реши да обиколи и другите си заведения.
По пътя набра телефонния номер на Вовата, който продължаваше да прави успешен бизнес в България, за да се видят вечерта. През последните години Вовата беше започнал да организира тайни суинг партита за родните богаташи. Наемаше скъпи вили в планината или на морето и чрез дискретен сайт пускаше часа и датата на партито. Там можеха да присъстват само одобрени предварително от него хора, които авансово бяха заплатили по банков път баснословна сума. Допускаше семейни двойки, както и необвързани, които практикуваха секс с размяна на партньорите. Борис си беше плащал, за да участва няколко пъти в подобни вечери, но водеше със себе си някое временно гадже, което впоследствие винаги зарязваше. Защото колкото и Вовата да му обясняваше, че суинг сексът не е изневяра, Борис не можеше да приеме тази философия. Беше му интересно, докато той чукаше чужда жена, но самата мисъл, че някой друг оправяше пред очите му момичето, което беше завел, не му харесваше. Имаше силно развито собственическо чувство. Към вещите и към хората. Не разбираше бизнеса на Вовата и как от размяна на партньори при секс може да се изкарват пари. Когато в началото той го покани да развиват тази идея заедно, Борис му отказа. Сега се радваше, че приятелят му просперира — беше му се похвалил, че е организирал парти за 150 души! Но все още не разбираше Вовата, когато му се оплакваше колко трудна е организацията — не било лесно да се подберат правилните суингъри, още по-трудно било да се създаде еднородна компания със сходни желания, интереси и потребности. Това ако са трудности, да видеше неговия бизнес! Вовата се хвалеше, че е най-добрият в тази сфера у нас и че годишно изкарва милиони от тайните суинг партита. Понякога резервираше някоя огромна вила в Ибиса или в Англия, където богаташите се забавляваха необезпокоявани от никого. Споделяше с него без притеснение опита си, че за да е успешно едно суинг парти, трябва първо да си изясни концепцията — темата на партито, мястото, какви забавления ще предложи на гостите, храната и напитките, хигиената… А Борис го слушаше и се забавляваше. Знаеше си, че цял живот ще се занимава със заведенията си и не си и помисляше някой ден да изпадне до там, че да изкарва парите си, организирайки суинг партита.