— Внимавай с какви хора почваш бизнес, да не те излъжат.
— За толкова тъпа ли ме мислиш.
— Просто те предупреждавам.
— Искам да я доведа тези дни при теб, хем ще я видиш, хем да говорим с теб за ресторантите ти дали можем да организираме сватби в тях.
— Доведи я. Аз добре преценявам хората, ще ти кажа какво мисля за нея и дали ще станат нещата.
— Няма какво да ми казваш! Стига си ме поучавал. Затова не искам да се виждам с теб, щото, като се видим, и все искаш да ми даваш тон в живота. Аз съм голяма и знам какво да правя. Не ми се бъркай, ясно?!
— Ей, много люта си станала бе! Човек не може дума да ти каже!
— Ти пък голям психолог се изкара! Чак пък ще я преценяваш! Айде няма нужда! Много ти порасна нещо самочувствието!
— Така ли мислиш?!
— Да! Голям праз, като имаш толкова пари и заведения! Ама не е хубаво да забравяш откъде си тръгнал!
— Тръгнал съм откъдето и ти! И мен не ме кефи да се събличаш гола по списанията, ама го правиш, нали?!
— О, няма да те слушам, беше грешка, че дойдох, тръгвам си.
Борис не направи опит да я спре. Напротив, по-добре стана, че реши да си ходи. Не искаше да общува с хора, които му напомняха откъде е тръгнал и го обвиняваха, че се е самозабравил. Първо майка му, а сега и сестра му. Да се оправят, не му пукаше вече за тях.
Телефонът му иззвъня. Беше Жоро. След онзи случай, когато го завари да чука жена му, отношенията им останаха професионални и делови. Борис си гледаше работата съвестно и нито един от двамата не припомняше в разговорите им случката. Веднага след като това се случи, Жоро му даде пари да направи най-големия и скъп ресторант в София. Може би като компенсация…!
— Ало, къде си? — попита го Жоро.
— В ресторанта в центъра.
— Можеш ли да дойдеш до вкъщи. Хем да поговорим по работа, хем, ако искаш, да се видиш и с гледачката ми. Тя е тук, пратих шофьора ми да я докара от село, че искахме да говорим пак по нашия въпрос с жена ми.
— Ще дойда.
— Да я задържа ли, искаш ли да я видиш, досега все отказваш?
— Задръж я.
Борис каза на Тони, че излиза и не знае кога ще се върне. В колата се замисли защо се беше съгласил да се види с леля Ваня — гледачката на Жоро. Досега винаги отказваше, колкото и Жоро да му я хвалеше. А Жоро се допитваше до нея за всичко. И за бизнес, и за лични дела. От няколко години Жоро беше женен за една от най-известните манекенки. Много се обичаха и всичко щеше да им е наред само ако тя можеше да забременее. Но не можеше. Бяха пробвали какво ли не — и ин витро в чужбина, и лечение с билки, но бебето не се появяваше. Ходенето по манастири и щедрите дарения в домове за сираци също не помогнали. Така поне му беше разказал Жоро в изблик на откровение в една от тежките си пиянски вечери. Каза му още, че навремето бил забременил една манекенка, но не искал дете от нея и я накарал да направи аборт. Тя едва не умряла след манипулацията, защото била вече в четвъртия месец и го проклела никога да няма деца. Жоро още помнеше проклятието и се страхуваше да не го е застигнало.
Борис не вярваше в проклятия. Вярваше единствено в щастливата си звезда и беше уверен, че тя винаги ще е над него. Щом от бедното момче от „Люлин“ се беше превърнал във фактор, с който всички в ресторантьорския бизнес се съобразяваха, и в законодател на нощния живот на София, значи звездата му добре се беше погрижила за него. Затова нямаше от какво да се притеснява. Не му беше необходима среща с леля Ваня. Но реши, че така и така ще ходи до къщата на Жоро, нека да се види веднъж с нея, за да спре най-накрая да му я препоръчва.
Паркира поршето пред къщата и охраната веднага отвори масивната порта. Пуснаха го вътре, след като го провериха за оръжие. Напоследък Жоро беше станал много предпазлив. Рядко излизаше от къщата си, а в нея се допускаха само най-близките му хора, и то след щателна проверка. Не беше работа на Борис да го пита защо е всичко това, но беше чул от приятели, че се готвело покушение срещу Жоро. Но той не вярваше. Вечер в София след обилно количество изпит алкохол и линии с кокаин се говореше какво ли не за всеки. Казаното рядко беше истина.
Прекоси красивата градина с басейна и влезе в къщата през отворените френски прозорци направо в хола. Вътре, седнал сам на дивана, надигаше чашата си с уиски Жоро. Не беше в настроение, личеше от километри.
— Какво става? — попита го Борис?
— После ще говорим. Отивай в кабинета ми, леля Ваня е там.