Борис замълча и продължи по коридора. Влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. Леля Ваня седеше на един стол и четеше списание. На вид му се стори обикновена, селска женица. Прегърбена, с износена рокля. Можеше поне нещо ново да си купи, помисли си Борис, беше сигурен, че Жоро я обсипва с пари. Жената остави списанието и го погледна внимателно. Сините й проницателни очи се впиха в неговите.
— Добър вечер — поздрави я той й седна на стола срещу нейния.
— Добър вечер. За какво искаш да ме питаш?
— Ами… за нищо май. Не вярвам много в тези неща.
— Всеки има някакви въпроси, притеснения, питай.
— Аз нямам притеснения, доволен съм от живота си.
— Другата година ще имаш голямо изпитание. Кризата и теб ще те удари.
— Така ли? — Борис се стресна, но бързо се окопити. — Как го видя?
— Казвам ти…
— Не ти ли трябва кафе, или боб, или на ръка да ми гледаш?
— Нямам нужда. Казвам това, което виждам. През две хиляди и шестнайсета година ще имаш голямо изпитание. Животът ще те постави на колене. Ще изгубиш всичко.
— Не вярвам в подобни прогнози. Благодаря, че си поговорихме. Аз ще тръгвам. Колко се плаща?
— Нищо. Жоро ми е платил предостатъчно. От теб зависи как ще се справиш с изпитанието.
Борис не каза нищо. Излезе от кабинета изнервен. Знаеше си, че не бива да се занимава с врачки. Пълни глупости. Тази жена го ядоса с измишльотините си. Влезе в хола при Жоро. Той продължаваше да седи сам в тишината и да пие.
— К’во стана, свършихте ли? Много бързо.
— Абе н’екви глупости ми каза. Не й вярвам.
— Много познава. Предупреди ме да внимавам, че някакво покушение ми се готви. Ще замина за месец в чужбина. През това време адвокатите ми ще пробват да намерят купувачи за някои от бизнесите ми тук. Май е време да си обирам крушите.
— На нея ли ще вярваш? Заради нея ли ще заминеш, сериозно?
— Решението е мое. Животът ми е по-ценен от всеки бизнес.
— Какво ще стане със заведенията?
— Ще видим. Може да продам едно-две, не знам, не съм решил още. Но ти си действай по задачите. Ако има нещо, ще ти се обадя да ти кажа.
— Добре, обади се да се видим, преди да заминеш.
— И от чужбина ще се чуваме, но по-рядко, да знаеш.
Борис си тръгна бързо. Изобщо не взе думите на Жоро насериозно. Не му се вярваше да започне да разпродава бизнеса си, притеснен за живота си от бръщолевенето на леля Ваня. Сигурно го беше казал под влиянието на алкохола, а утре, като го обмисли, щеше да се откаже.
13
8 март 2016 г.
Борис беше останал само с две заведения — нощния клуб и ресторанта в центъра на София. Жоро беше продал другите, но му беше казал, че тези няма да пипа, да си работи спокойно. Истинският собственик на заведенията пътуваше все по-често в чужбина и все по малко оставаше в града. Не се бъркаше в работата на Борис и нещата вървяха по обичайния начин. Срещаше се всеки месец със счетоводителя Заимов и сметките винаги излизаха точни. Нямаше основание да се притеснява от нещо, затова продължаваше да харчи както беше свикнал досега.
Тази вечер по случай празникът беше подарил на поредната манекенка часовник Cartier — не от най-скъпите, само за 10 хиляди евро. Тя беше доволна. Той беше доволен. Ресторантът беше препълнен и само онези, които се бяха обадили преди месец за резервации, бяха получили маси. Наложи се да връща дори приятели, решили в последния момент да празнуват с половинките си при него. Радваше го гледката на пълен ресторант с щастливи хора. Той самият отдавна беше спрял да търси щастието. Усети се навреме, че то не съществува. Но имаше парите. Когато ги усещаше между пръстите си, беше готов да изпита оргазъм. Преди няколко години беше нахвърлял пачки върху голямото си легло и върху тях чука една „Мис България“. Това беше най-запомнящото се чукане в живота му. Свърши два пъти за половин час. И сега усети, че се е надървил само при спомена за гледката на парите и голата миска върху тях и се почеса по ташаците. Трябваше да организира пак нещо подобно тези дни, как не се беше сетил по-рано?! Вече всичко му беше омръзнало! Беше спал с най-красивите и желани жени. Беше ял в най-скъпите ресторанти. Беше посетил всички екзотични и мечтани дестинации. Беше пробвал всякаква дрога и не беше й се поддал — в момента не взимаше нищо. Имаше разкошен дизайнерски апартамент, „Порше 91 1“ и джип в гаража. Но всичко му беше омръзнало. Живееше ден за ден и не му пукаше за никого и нищо. Грижа го беше единствено за дъщеря му Лили Роуз, но я виждаше рядко, защото майка й все намираше основание да я ангажира с нещо, за да не могат да се срещат толкова често, колкото на Борис му се искаше. А на него не му се влизаше в спорове с Кристин и затова дъщеря му го посещаваше единствено когато майка й благоволеше да я пусне при него. Тогава си изкарваха много добре — водеше я на кино, в ресторанта му или в мола за играчки и дрехи. А тя му казваше, че е най-добрият баща на света! И го целуваше по бузата. Той понякога й се сърдеше, защото го целуваше с мазната си от храна уста, но после двамата се разсмиваха и продължаваха с шегите. Никога не я запознаваше с приятелките си. Те бяха много и никоя от тях не заемаше специално място в сърцето му.