Тази вечер за празника беше с манекенката, с която се виждаше от месец! Истински рекорд за него! Навърши четирийсет и остаря — цял месец с една жена! Замалко да се разсмее на глас.
Вдигна наздравица с голямата компания приятели, която беше събрал. Приятели не беше много точно казано, защото знаеше, че взаимно се използваха.
Излезе на улицата, за да няма никого около него, и звънна от мобилния на майка си. Чу гласа й и веднага й честити празника:
— Честит осми март, мамо, извинявай, че не можах да мина да ти донеса един букет, но ако мога, ще мина утре. Днес ми е направо лудница в ресторанта.
— Не се притеснявай, не съм и очаквала да дойдеш.
— Имаш ли нужда от нещо? От пари?
— Не, добре съм. Справям се с парите, които заработвам на сергията.
Майка му все още държеше сергия на Кооперативния пазар в „Люлин“. Беше горда и никога не взе пари от децата си, колкото и те да й предлагаха.
После Борис се обади и на сестра си.
— Честит празник, систър!
— Благодаря ти! Как си?
— Добре съм, в ресторанта. Ти къде си?
— Вкъщи с Теди, не можахме да се организираме навреме и всички ресторанти са пълни.
— Някое ново гадже?
— Няма, сама съм.
— Със сватбената агенция как са нещата?
— Не вървят. Не сме организирали нито едно тържество.
— Лошо. Минаха вече шест месеца, откакто я имате, не е ли време да я затваряте, щом не печелите нищо?
— Не съм мислила за това.
— Как си плащате наема и всички разходи по офиса, като нямате нито лев печалба?
— Оф, не ми бъркай в раната. Не ми се говори точно днес за работа.
— Работа е нещо, от което изкарваш пари, а ти само влагаш спестяванията си. Остава да ми кажеш, че и заеми си започнала да взимаш.
— Остави ме на мира. Пак почна да ми изнасяш лекции. Айде, празнувай, да не си разваляме взаимно вечерта.
— Добре, ако имаш нужда от нещо, обади ми се.
Даниела приключи разговора с брат си много изнервена.
Теди забеляза и я попита какво става:
— Брат ми ме пита не е ли по-добре да затваряме фирмата, щом не печелим нищо.
— Между другото и аз исках да говорим за това днес. Обмислям го от няколко дни и смятам, че ще е най-правилното решение.
Даниела я изгледа шокирано. Двете бяха седнали в хола на апартамента й на бутилка бяло вино и суши. Нямаха гаджета в момента и решиха да отбележат празника, въпреки че бяха сами. Даниела беше успяла да си върне за кратко Деян, но нещата с него бяха прекалено сложни. Той взимаше редовно наркотици, пиеше по цели нощи по клубовете, а сутрин отиваше рано на работа в офиса си недоспал. Постоянно беше изнервен и превъзбуден от многото адреналин, който вдигаше от сделките, които въртеше, и от коката, и си го изкарваше на нея. Вечер в леглото не му ставаше, не можеше да я чука и я караше да му прави свирки. Тя се чувстваше незадоволена и пренебрегната, а на всичкото отгоре той беше станал и ужасно стиснат. Оправдаваше се за всичко с кризата и колко зле му се отразявала като цяло. След като го потърпя три месеца, Даниела му би шута и отново беше сама. Не й трябваше стиснат мъж с мека пишка.
С Теди излизаха често по най-елитните столични заведени на лов за гаджета, но освен секс за една вечер нищо друго не получаваха. Проблемите не свършваха, а сега трябваше да обсъдят и какво щяха да правят със сватбената агенция!
— Значи и ти мислиш, че трябва да затваряме, така ли?
— Да… — Теди отпи от виното.
— Сушито не ми харесва, напомни ми повече да не поръчваме от този ресторант.
— Добре. А ти какво мислиш да правим с бизнеса?
— Не знам, не искам да затваряме — беше честна Даниела.
— Трябва да си признаем, че се провалихме.
— Но защо не ни се получи?! Аз все още не разбирам защо нямаме клиенти?! Офисът ни е на хубаво място, пуснахме реклама по всички списания, защо не ни провървя?!
— Кризата е виновна. Виж колко фирми фалират, хората нямат пари.
— Абе как нямат пари?! Като излезем вечер по заведенията, всичко е пълно!