— Не съм икономист и не мога да си обясня, но нали всички казват, че кризата е виновна… Вероятно и ние сме прецакани от нея.
— Да изчакаме още месец-два?
— Аз нямам повече пари да плащаме наема и заплатата на секретарката.
— И аз нямам, дори мисля да си обявя колата за продажба, защото изхарчих всички спестявания.
— Сериозно ли ще си продадеш мерцедеса? Знам колко много обичаш тази кола.
— Така е, но нямам пари, за да си плащам сметките. Ще се повозя малко на таксита, докато събера пари за нов автомобил.
— Не мога да повярвам, че нито една двойка не ни нае.
— Сигурно защото съм много красива — предположи Даниела. — Кой би си взел за сватбена агентка някоя по-хубава от булката?!
— Ти сериозно ли?
— Ами да, замисли се.
— Е, не можа ли да се сетиш за това преди да направим фирмата, да не бяхме започвали изобщо! Набутахме се с толкова много пари!
— Уф, откъде да знам?! Значи решено е, утре приключваме с бизнеса. Дай да излезем някъде да се напием здраво от мъка!
— Къде?
— В някоя чалготека! Да отидем да гледаме Фики, искаш ли?
— Много е секси тоя бе! — Теди премрежи замечтано поглед.
— Ами провери тогава в интернет къде има участие тази вечер и да ходим. Той има ли си гадже?
— Казва, че си няма, ама те така казват всички, освен това ти може да си му кака, така че не си и помисляй да го сваляш!
— Само на двайсет и седем години съм, не съм стара, не ме отписвай! К’во като съм му кака?! Само да има кой да ни запознае…
— Не си стара, не съм казала това. Ако се беше родила в Америка, щеше да натрупаш милиони долари от реклами! Приличаш много на Джиджи Хадид, щяха да те искат отвсякъде.
— Ми що не заминем бе!
— Къде?
— В Америка! Двете с тебе да си стегнем куфарите и да си пробваме късмета. Виж, че в тая скапана държава нищо не става.
— Не знам…
— Ще си търсим заедно работа, ще си вземем квартира някъде, ще се справим, ако сме двете.
— Това кога го измисли?
— Сега! Писна ми нищо да не ми се случва. Вярно, имаше няколко славни години, когато живеех много добре, но сега е пълен застой. Ти не може да не познаваш някои манекенки, които са се устроили в Америка, ще им пишеш, ще ги помолиш да ни помогнат на първо време.
— Мога да го направя, да! Още утре ще пиша, да видим какво ще кажат…
Имаха нов план и двете излязоха в добро настроение. В чалготеката пиха и танцуваха цяла нощ. Запознаха се с някакви мъже, които им се представиха за бизнесмени, и си тръгнаха с тях. Отидоха в апартамента на единия в елитен затворен комплекс, за да си продължат купона с много водка, кокаин и секс.
След два дни се видяха с адвоката си, за да закрият сватбената агенция. Затвориха и офиса. Даниела обяви колата си за продажба.
След седмица я беше продала. Плака цял ден, защото много я харесваше. Теди й каза, че някой ден ще си купи още по-хубава. Вечерта излязоха пак с двамата бизнесмени. Те ги черпиха вечеря, а после ги водиха на нощен клуб. След като правиха секс, Даниела каза на нейния бизнесмен, че й трябват пари. Той й отвърна, че не си плаща за секс и да забрави телефона му. Тя го забрави. Свободни бизнесмени имаше много. Тя не се притесняваше, че ще остане без мъж, който да й плаща вечерите. Но следващите няколко вечери не се запозна с никого. Сама си плати вечерите с парите от продадената кола.
Теди пишеше имейли на всичките си познати в Америка с молба да им помогнат да заминат и да се установят там. Получи няколко обнадеждаващи отговора и като че ли щяха да успеят да заминат в скоро време за Щатите.
Една вечер Даниела реши да мине през ресторанта на брат си, за да му сподели плановете си. Той обаче не й обърна никакво внимание. Завари го да седи на една маса с Вова. Тя се зарадва, че и той е там, защото го беше виждала още преди десет години как я зяпа, но после пътищата им все не се пресичаха и сега реши, че най-после е дошъл моментът да му обърне специално внимание. За нещастие обаче брат й я отпрати:
— Нямам време сега за теб.
— Ама аз само за малко. Ще седна при вас на масата за пет минути да ти разкажа нещо.
— Не е удобно сега. Трябваше да ми се обадиш, преди да дойдеш, за да ти кажа, че имам важен разговор.
— И моята тема е важна, мисля да замина за Америка и там да работя.
— Моля ти се стига глупости. Няма смисъл дори да го обсъждаме. След пет дни ще си забравила тази идея.
— Както винаги нямаш време за мен и нещата, които са ми важни. Винаги ме подценяваш.
— Е, какво ще работиш там? Чинии ли ще миеш? Ако толкова ти се мият, в ресторанта ми има доста мръсни, можеш да започнеш веднага.