Качи се на едно такси и се прибра. Виеше му се свят. Помисли си отново, че може би има тумор в главата. И пак се изплаши. Реши, че ще умре. А не му се умираше още. Но след половин час самосъжаление за злата участ, която го беше сполетяла, реши, че е по-добре да умре, отколкото да се върне към мизерията и бедността. Паникьоса се. Дали имаше тумор?! Сигурно имаше, защото иначе от какво му се виеше свят?!
Легна както беше с дрехите в леглото. Не му се гледаше телевизия, не му се ровеше в интернет. Нищо не му се правеше. Всичко му беше безразлично. Лежеше и гледаше в една точка в стената. Но нямаше и точка в стената.
След няколко часа забеляза, че навън се е стъмнило. Сети се, че не е ял нищо цял ден. Реши да отиде до близкия магазин да си напазарува. Точно срещу комплекса, в който живееше, имаше магазин на голяма търговска верига. Трябваше само да пресече шосето. Едва успя да го направи. Краката не го държаха. В магазина му стана зле. Не му стигаше въздух. Задушаваше се. Беше му горещо, започна да се изпотява. Устата му пресъхна. Изпитваше чувството, че има прекалено много хора на толкова тясно пространство. Успя набързо да вземе хляб, яйца и шунка, краставици, домати и минерална вода. Плати и излезе бързо навън да подиша свеж въздух. Но и там не му стана по-добре. Продължаваше да му се вие свят. Ушите му бучаха. Едва се добра до апартамента си. Заключи отвътре входната врата, светна лампите във всички стаи, отвори всички прозорци и седна за няколко минути на дивана в хола. Отказа се от идеята да си прави омлет с шунка. За състоянието, в което беше, по-добре да си направи просто сандвич с шунка. Не се задържа много в кухнята. С готовия сандвич се върна в хола. Ядеше и ровеше в телефона си, за да се подсети на кого може да се обади и да попита за работа. Но каква работа?! До вчера беше собственик на заведения, баровец, плейбой. Сега като какъв да си търси работа?! Приключи с яденето, обади се на неколцина познати да им обясни какво е положението му, но никой нищо не му предложи.
Нямаше сили да си вземе душ, затова загаси лампите и си легна. Въртя се повече от час в леглото, преди да успее да заспи. През нощта се събужда няколко пъти. Инсомнията се беше върнала. Пак му се виеше свят. Чуди се дълго какво се случва с тялото му, но не стигна до никакъв отговор и заспа.
На сутринта отговорът дойде в лекарския кабинет.
Докторът го прегледа, направи му ЕКГ и се оказа, че сърцето му работи перфектно. Пуснаха му и пълни кръвни изследвания — и те бяха перфектни. После го пратиха в кабинета „Уши, нос и гърло“, за да го проверят дали няма отит. Обясниха му, че при възпаление на ухото се получавало виене на свят. Но след обстоен преглед се установи, че няма възпаление. Тогава личният му лекар каза:
— След като всичко дотук е добре, остава да те прегледа невролог.
— Но защо? — учуди се Борис. — Не съм за невролог.
— Напротив. Ето ти направление. Оттук по коридора, последният кабинет е негов. Отивай.
Борис намери кабинета и седна на пейката отпред. Имаше още един пациент преди него, затова се подготви да чака. Замисли се, че невролог и неврология му звучат откачено, като нещо предназначено само за откачалки. Написа в телефона си в гугъл: „неврология и невролог“ и зачете открития резултат: „Неврологията е клон на медицината, който изучава нервната система и разстройствата, които я засягат. Неврологията се занимава с диагностиката и лечението на всички категории заболявания, отнасящи се до централната, периферната и вегетативната нервна система, включително тяхната обвивка, кръвоносни съдове и всяка подлежаща на нервен стимул тъкан като например мускулите. Медицинските специалисти в неврологията се наричат невролози.“
Не остана доволен от това, което прочете, защото той нямаше проблеми с нервите, не беше луд! На него му се виеше свят, може би имаше тумор в главата, но не и проблеми с нервите! Никога не беше имал проблеми с нервите! Опитваше се винаги да приема всичко спокойно. Не крещеше, не изпадаше в истерии. Беше мъж и се държеше като мъж! Не беше луд и нямаше да допусне да го вземат за такъв. Какво ли щеше да си помисли някой познат, ако го видеше да влиза в този кабинет?! Затова постави слънчевите си очила и зачака с надеждата никой да не го разпознае. След малко вратата на кабинета се отвори и някакъв доктор с очила безразлично каза: „Следващият“. Борис влезе. Подаде на доктора листа с направлението и каза: