— Личният ми лекар ме изпраща.
— Седнете — посочи му стол лекарят. — Аз съм доктор Симеонов. Кажете сега какви са оплакванията ви.
— Вие ми се свят. Досега не ми се беше случвало такова нещо. Вие ми се дори в легнало положение! — Борис усети, че е повишил глас и се опита да се овладее. — Сега, докато идвах насам, на светофара ми се стори, че колата в която се намирам тръгва и ще се блъснем в спрялата пред нас кола, но се оказа, че е колата в съседното платно, а не нашата.
— Добре, ясно, ще направим сега няколко неща. Легнете първо на кушетката. Събуйте си обувките преди това.
Борис послушно легна.
— Сега искам да вдигнете двата си крака, леко свити в коленете.
Борис го направи. Докторът започна да почуква по коленете му. После започна да прокарва дръжката на металното чукче по ходилата на двата му крака и го попита еднакво ли е усещането в левия и в десния. Отговори му, че е еднакво. А след това го накара да си затвори очите и с показалеца си да докосне носа си. Успя без проблем. После трябваше да си отвори очите и с поглед да проследи на къде се движи пръстът на лекаря.
— Сега станете, обуйте се и искам със затворени очи да вървите напред.
— Ама как, да не се ударя в бюрото ви?
— Когато го наближите аз ще ви кажа да спрете, не се притеснявайте.
Борис се обу и изпълни каквото му каза доктор Симеонов.
— Сега искам със затворени очи да се върнете назад, там откъдето тръгнахте.
Борис и това изпълни, въпреки че му се виеше свят и на два-три пъти се олюля и се изплаши да не падне.
— Добре, сега седнете на стола до бюрото ми да поговорим.
— Какво ми е? Да нямам тумор в главата?
— Не, нямате. Виенето ви на свят е от нерви.
— Не, не съм съгласен. Не съм нервен! Нямам проблеми с нервите! Много съм спокоен даже! Но си мисля, че имам нещо в главата, което ми притиска мозъка и затова ми се вие свят.
— Не, ако имахте тумор, щяхте да реагирате по друг начин по време на прегледа. Ако искате, можете да си направите ядрено-магнитен резонанс на главата, за да видите дали има тумор, но аз съм категоричен, че е излишно. Първо, за това изследване се чака около три месеца и се заплаща. Ще ви изпиша хапчета за нервите и трябва да започнете да ги пиете веднага по определена схема.
— Сигурен ли сте, че нямам тумор?
— Така мисля, но ваше право е, ако искате, да си направите още изследвания.
— А да не би да съм в прединфарктно състояние? Може ли да съм преживял инфаркт, без да съм разбрал?
— Затова ви прегледах, не е инфаркт.
— Напълно сигурен ли сте?
— Да.
— Какво ще правим тогава?
— Ще ви изпиша деанксит и ксанакс.
— Този ксанакс ми звучи познато от американските филми. Там всички откачалки го пият, мисля, че нямам нужда от него.
— Не е така, не си правете изводи от филмите. Ще ви направя схема, по която да пиете антидепресантите.
— Ами добре… — Борис се чувстваше неудобно от споменатите лекарства.
— Ксанаксът ще пиете вечер. Първите три вечери по половинка, а след това почвате по цяло хапче. Деанксита ще взимате сутрин и обед по едно, но да не е след тринайсет часа.
— Нищо не запомних.
— Ще ви го напиша на рецептата, спокойно. И искам след петнайсет дни да дойдете на контролен преглед. Имайте предвид, че тези лекарства действат с натрупване. Няма да се почувствате добре веднага като ги изпиете. Трябва да минат поне десетина дни.
— Е, аз какво да правя, докато почнат да действат?
— Ще лежите вкъщи. Никаква телевизия и компютри. Ще ви дам болничен за тези две седмици.
— Не ми трябва, вече нямам работа.
— Скоро ли останахте без работа?
— Да.
— Ами вероятно това е причината за състоянието ви.
— Не вярвам да е така. Няма връзка с работата. Какво ще стане, ако не пия хапчетата?
— Ще продължава да ви се вие свят и ще стане по-зле. Да ви предупредя, че с тези лекарства не трябва да пиете алкохол и е добре да не шофирате.
— Вече нямам кола, няма да шофирам.