Борис се облече и излезе бързо. Отиде на пазара в „Люлин“. Имаше едно магазинче, в което щяха да му дадат добри пари за телефона й. Не се бави много. След половин час си беше вкъщи. Влезе направо в стаята на Даниела. Завари я будна и обляна в сълзи. Изплаши се, че си е помислила, че я е зарязал сама в тесния килер. Седна до нея на леглото, изправи я, прегърна я и започна да я успокоява:
— Изплаши ли се? Много съжалявам! Видях, че спиш, и затова излязох. Помислих си, че ще спиш по-дълго и не те събудих. Извинявай, Дани, прости ми. Няма да те оставям повече сама.
Борис говореше през сълзи, беше му толкова мъчно за сестра му. Сърцето му се късаше от болка при вида на безпомощната жена пред него. Даниела мълчеше. Поне сълзите бяха спрели да се стичат по бузите й. Борис я вдигна и я пренесе на количката. После я избута в кухнята и се зае да маже филиите. Когато закусиха, се обади на доктор Георгиев:
— Здравейте, обажда се Борис Иванов, братът на Даниела. Да попитам дали е време да я доведа на контролен преглед?
— Малко е рано още, но щом искате, доведете я.
— Възможно ли е да е станало някакво чудо? Да може пак да ходи?
— Не. В състоянието, в което се намира, няма шанс да проходи някога, обяснил съм ви го вече.
— Но нали медицината напредва всеки ден, откриват се нови методи, няма ли шанс за сестра ми?
— На този етап не. Гръбнакът й е увреден… не искам да ви давам напразни надежди.
— Аз няма да загубя надежда, докторе. Утре в колко часа да я доведа на преглед?
— Елате към единайсет.
— Добре, благодаря ви. Хубав ден.
Борис затвори отчаян. Надяваше се на чудо. Не искаше да повярва, че няма шанс за сестра му.
Даниела го наблюдаваше със свито сърце. Знаеше, че я обича много. Усещаше колко го боли, че не може да й помогне. Ето защо не трябваше да му казва, че е разпознала мъжа в кадрите от парламента. В пристъп на ярост брат й можеше да тръгне да отмъщава. Да го причака някъде, да го пребие и да го накаже заради това, което й беше направил. А после той да пострада, да го разкрият и да го тикнат в затвора. Така разсъждаваше, докато гледаше измъчения Борис.
А брат й не смееше да я погледне. Още се обвиняваше, че я беше оставил сутринта. „Колко ли се е изплашила милата“, мислеше си той. Седна на стола в кухнята и се загледа в ръцете си. Трябваше да си изреже ноктите, отбеляза си наум и си спомни как едно време всяка седмица ходеше при маникюристката, за да поддържа в идеална форма ноктите му. Махаше кожичките, изпиляваше ги с фината пила, колкото беше необходимо, слагаше безцветен лак за блясък и накрая нанасяше крем на ръцете му. Най му допадаше този с аромат на праскова, но понякога предпочиташе и другия — с кокос. Зависеше от настроението му.
Унесен в спомени, Борис не забеляза колко съсредоточено Даниела наблюдаваше ножа на масата. Беше го оставил там, след като отряза двете филийки хляб. Тръгна към банята, за да потърси нокторезачката си, намери я в шкафа на огледалото и се зае да реже ноктите си. Приключи бързо, погледна се в огледалото, помисли си, че по-късно трябва да се избръсне и се върна в кухнята при Даниела.
Пусна телевизора, даваха някакъв сериал. Борис не знаеше дали сестра му обича да го гледа, но не смени канала. Седна на стола и се загледа през прозореца. Видя, че някакви деца играят пред блока, времето беше хубаво. Подухваше лек ветрец, колкото да вдигне във въздуха прахоляка в „Люлин“. Замисли се, че не знаеше нищо за сестра си — нито какво обича да яде, нито какво обича да гледа, нито каква музика обича да слуша. Защо беше станал такъв задник през последните десет години? Забързан в грижите по заведенията и в преследване на удоволствия беше пренебрегвал близките си. Тотален егоист, който не успя да спаси дори собственото си семейството. Като се замисли за Кристин и за детето, му стана болно и гузно. Лили Роуз му липсваше, но не искаше да го вижда в това окаяно състояние. Искаше да го помни в целия му блясък — с колите, хубавите дрехи… Как не пестеше навремето? Къде изхарчи толкова много пари, които бяха минали през ръцете му, а сега беше спрял да плаща дори издръжката на дъщеря си, нямаше откъде да взима по хиляда лева на месец, не го интересуваше дали бившата му жена щеше да заведе дело за издръжката. Нека го съди, нямаше какво да му вземе, нямаше доходи и нищо на свое име. Беше фалирал. И не му се живееше.