Даниела гледаше кръвта, която течеше от ръката й, но не се паникьоса. Напротив, продължаваше настървено да дялка вените си. Щеше да довърши започнатото, защото не искаше да продължава с този мизерен живот, изпълнен със самосъжаление, без никакъв шанс за изцеление. И най-важното — не искаше повече да е в тежест на майка си и брат си. Затова събра сили да продължи започнатото, въпреки че вече й причерняваше пред очите.
Борис най-после стигна до кафенето. Седна на маса навън, въпреки че беше горещо, но вътре миришеше ужасно на цигари и вкиснато. До масата му дойде начумерена сервитьорка и той си поръча кафе. Подразни го, че тя беше с мръсна коса, захабена пола и развлечена блуза. В неговите заведения едно от първите изисквания към сервитьорите беше безупречен външен вид. Не търпеше мърльовци. Беше перфекционист и въпреки че в момента нямаше работа, все още не беше забравил какво изведе заведенията му на върха. Отлично обслужване и безупречна кухня. Тони се появи точно когато момичето носеше кафето му.
— Може ли и за мен едно кафе? — поръча й той, докато сядаше на стола до Борис. — Еей, как се радвам! — искрено възкликна бившият му шеф готвач. — Откога не сме се виждали?
— Повече от месец!
— Стана ли толкова?
— Много работиш!
— Да има работа, че имам две дъщери и жена да храня!
— Да, така е. Най-важното е човек да има работа, казвам го от собствен опит.
— Как си? Малко понапълнял ми се струваш май?
— Качил съм няколко килограма… Ама ако се взема в ръце, бързо ще вляза във форма. Разказва ми се играта без работа!
— Няма ли шанс да почнеш някъде нещо?
— Не, когото можах, попитах… Отникъде нищо…
— Съжалявам, че няма как да ти помогна. Ако отвориш някой ден заведение, да знаеш, че ще дойда пак при теб да работя!
— Благодаря ти! Дай боже така да стане! Наистина оценявам приятелството ти. За мое съжаление и изненада, след като останах без пари, всички познати изчезнаха. Явно това са виждали в мен парите, а не човека. Не го очаквах, тъжно ми е, но ще свикна с тази мисъл. Ти как си?
— Добре съм. Вкъщи всичко е наред, с новата работа свикнах. Снощи в ресторанта, в който сега работя, беше дошъл твоя приятел Вовата. Разбрах, че е той, защото сервитьорът ми предаде много поздрави от него и помоли да му приготвя рибата както той я обича.
Борис се замисли. Значи Вовата се беше върнал в България, а не му се беше обадил, както беше обещал. Не му стана приятно. „Когато нямаш пари, как бързо всички те забравят!“, помисли си за пореден път той…
Поговори си с Тони два-три часа и после се разделиха.
Тръгна бавно към дома. Влачеше краката си в прахоляка. Не му беше станало по-добре от разговора с Тони. Беше се надявал да разбере нещо обнадеждаващо, но чу само разкази за бивши приятели и колко добре се справят всички с живота за разлика от него. Болеше го, че за пореден път му стана ясно какъв неудачник е. Но какво да направи?! Как да изплува от дъното?! Как да излезе от кризата?! Само ако имаше някой да му помогне точно сега…
На пейката пред блока видя същите баби, а децата играеха близо до тях. Само котката я нямаше, иначе всичко си беше както по обед. „Нищо не се случва в този забутан квартал“, помисли си Борис. Качи се в асансьора и продължи със самосъжалението — колко несправедлив беше животът към него и как можа точно на него да му се случи.
Отключи входната врата, събу обувките си, ритна ги в кьошето и тръгна към кухнята. Отвори вратата и се вцепени. Не беше подготвен за това — Даниела беше прерязала вените на лявата си ръката. Имаше локва кръв на пода до инвалидния й стол. Главата й висеше клюмнала на една страна. Той изтича бързо до нея и я разтърси, хвана я за раменете, после повдигна главата й. Но тя не реагираше. Седеше бездиханна в стария си анцуг като парцалена кукла с изцъклени очи. Беше мъртва.
— Даниела, Даниела! — започна да вика Борис, макар че му беше ясно, че няма да му отговори.
Като видя, че няма какво да направи, извади телефона от джоба си и набра 112. Каза на жената, която му отговори, какво се е случило и даде адреса си. Започна да удря с юмрук по стената, а после от безсилие се разрева.
След малко се сети да се обади на майка си и й каза какво е направила Даниела. Тя отначало не повярва, но после се прибра вкъщи. Преди нея бяха дошли от Бърза помощ и от полицията. Огледът на тялото показа, че лявата й ръка е прерязана на две места — в лакътната свивка и в областта на китката — буквално до костта.