На Борис му се дорева. В банята, докато се къпеше, си поплака тихо. Беше насъбрал в себе си много гняв, болка и отчаяние. Когато се успокои, излезе, взе оставените дрехи от стола и ги облече. Замисли се докъде се беше докарал — да облича чуждите дрехи. Сигурно някоя жена, чийто съпруг беше починал, ги беше оставила в манастира, за да ги дадат на бедните хора. Погледна панталоните и видя, че крачолите са му малко къси, но си замълча. Слезе по стълбите и отиде в зеленчуковата градина. Изчака Гавраил да го забележи, защото не искаше да прекъсва работата му, и през това време се заоглежда.
Кокалянският манастир представляваше комплекс от църква с камбанария, два параклиса, жилищни и стопански сгради, магерница и градини. Всичко беше оградено с масивен двуметров зид, зад който се виждаха гората и планината. Гавраил видя Борис, но не каза нищо. Остави мотиката и го поведе направо към магерницата. Вътре му посочи стол да седне, изми си ръцете и нареди на масата пред него хляб и сирене. Борис отчупи един къшей от хляба, повъртя го в ръката си и несигурно го сложи в устата си. Започна едва-едва да дъвче.
— Хапвай, имаш нужда — спокойно започна разговора Гавраил. — А аз през това време ще ти разкажа историята на манастира, хем да ти правя компания, хем да знаеш къде се намираш.
Борис не каза нищо, точно сега нищо не го интересуваше, всичко му беше безразлично. Беше забил поглед в голямата дървена маса и бавно дъвчеше хляба. Мълчанието му обаче не обезкуражи монаха и той започна:
— Манастирът е изграден през единайсети век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендата по време на лов в Плана планина Самуил убил една сърна, която преди да умре, проронила едри сълзи. Трогнат от случката, царят заповядал на това място да се изгради манастир в чест на свети Архангел Михаил. По времето на османското владичество манастирът ни е бил значим книжовен център. Опожаряван е два пъти. След Освобождението в края на деветнайсети век е възстановен напълно. В манастира е имало и много ценни книги, от които до наши дни са се запазили и се използват „Кокалянското евангелие“ от шестнайсети век и „Урвичкия сборник“, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил.
Монахът довърши разказа си, а Борис продължаваше да мълчи. Хлябът и сиренето бяха свършили. Той беше подпрял лактите си на масата, а с дланите държеше наведената си глава.
— Сега искаш ли да ми разкажеш твоята история?
— Няма много за разказване. Моята история не е толкова интересна. — Борис седеше с втренчен в масата поглед.
— Можеш да останеш за ден-два в манастира, или колкото искаш. Сега сме го затворили за посетители, правим ремонт. Можеш да се включиш и да помагаш на майсторите, или на мен в градината. Каквито и проблеми да имаш, колкото и да си нещастен, когато се трудиш, всичко забравяш.
— Мислиш ли? Какво знаеш ти за мен? — заядливо се обърна Борис към монаха.
— Когато си готов, сам ще ми разкажеш какво те мъчи. Но от опит знам, че когато човек е нещастен, или както сега е модерно да се казва — в депресия, най-доброто лекарство е да се занимава с физическа работа. Да копае в градината, да си изчисти къщата — така изчиства и лошите мисли от главата си.
— Последните месеци не съм работил нищо. Останах без работа, стоях си вкъщи.
— Така е най-лесно да изпаднеш в депресия. Като стоеше вкъщи и си почиваше, това помогна ли ти?
— Предписаха ми хапчета, антидепресанти. Те са вкъщи обаче, вчера, когато излизах сутринта за погребението на сестра ми, не знаех, че няма да се прибера, и не ги взех. — Борис реши, че не трябва да казва на Гавраил, че сестра му се е самоубила, защото се срамуваше от постъпката й. Нали за църквата самоубийството беше грях. Затова премълча как е умряла. — Сега сигурно ще си наруша лечението и ще стана по-зле, може би трябва да се прибера и да продължа да ги пия тези хапчета, вместо да седя тук и да говоря с теб.
— Мир на душата й, сега сестра ти е на по-добро място. А що се отнася до хапчетата ти — забрави ги. И аз поназнайвам нещо за модерния свят, нищо че сега живея изолирано зад високите стени на манастира. Не съм бил цял живот само тук, да знаеш. Антидепресантите не се спират изведнъж, а се намалява дозата, по половинка и четвъртинка хапчето, но ти така или иначе вчера, щом не си ги пил цял ден, си ги спрял вече, така че най-добре забрави за тях. Може два-три дни да ти е по-замаяно, но ще се оправиш. Остави тези хапчета и без тях ще се справиш.
— Мислиш ли?