— За това, че не успях да задържа нищо в живота си.
— Защо не успя?
— Не знам, ти ми кажи? Нали ти разговаряш с Бог, трябва да имаш отговори за всичко.
— Помисли ли върху първото правило? — не обърна внимание на заяждането му Гавраил.
— Да, но нищо не разбрах.
— „Егото е източник на всички страдания.“ Какво не разбра?
— Ами не виждам какво общо има това с мен?
— Има общо с живота на абсолютно всеки човек. Най-лесно е всеки да си мисли, че другите са виновни за проблемите, провалите и болките му. Но не е така. Голямото его на човека е виновно за всичко това.
— Не можеш да обобщаваш и да правиш подобни заключения за хора, които не познаваш.
— Говорил съм с много мъдри хора тук, в манастира, прочел съм и много древни документи и свитъци и накрая си формулирах за себе си си седем правила за по-добър живот. Служат на човек да е здрав, щастлив и успешен.
Борис ококори очите си след чутото. Стана му интересно. Но дали не го баламосваше нещо монахът? Правила за по-добър живот?! Всеки иска да има по-добър живот! Няма на света човек, който да не иска да има пари, любов и здраве!
— Ще ми ги кажеш ли? — полюбопитства Борис.
— Ще ти ги казвам едно по едно тогава, когато си готов да чуеш съответното правило. Днес ще ти кажа и второто и след това ще лягаме, защото утре ще те събудя отново в шест часа. Ще ми помагаш да приготвям буркани със зеленчуци за зимата.
— Добре, казвай да видим второто правило какво общо има с мен.
— Правило номер две гласи: „Човек сам предизвиква неволите си чрез мисли и действия.“
След като го изрече, монахът се изправи и тръгна мълчешком през двора на манастира. Борис остана още малко на пейката. Погледа няколко минути звездите и тръгна към стаята да си ляга. Мислеше какво общо има правилото с него. И не откри нищо, защото беше сигурен, че Жоро беше виновен да остане без работа и без пари, а бившата му жена беше виновна да остане без семейство. Борис не намери в себе си вина, нито как чрез мислите и действията си беше предизвикал неволите, които се бяха стоварили на главата му.
Направи му впечатление, че в правилото се споменават не само действията, но и мислите на човека. Значи беше важно не само какво правиш, а и какво мислиш. А последните месеци той си мислеше единствено как няма да успее да излезе от кризата. И това се случваше. Значи мислите създаваха реалността.
Не успя да анализира много новото правило, защото заспа почти веднага щом легна.
На другия ден всичко се повтори. Събуждането в шест часа, закуската с филии и чай, приготвянето на обяда и работата в градина. Вечерта Гавраил му каза, че има да пише писма и се оттегли рано в стаята си. Борис поседя на пейката пред магерницата, погледа звездите и също си легна рано. Заспа бързо и без проблем. Инсомнията я нямаше.
През следващите няколко дни монахът беше много зает и нямаше време за разговори с Борис. Отец Атанасий се беше върнал в манастира и Гавраил беше погълнат от църковни дела. Борис помагаше за готвенето и миенето в магерницата, а също и на строителите с каквото можеше. Чувстваше се добре, имаше енергия и световъртежът беше изчезнал без помощта на антидепресантите. Когато вечер му останеше свободно време, мислеше за второто правило — „Човек сам предизвиква неволите си чрез мисли и действия“. Но пак не му ставаше ясно как работи това правило и какво общо има с неговите проблеми. Надяваше се Гавраил скоро да се освободи и да имат време за хубавите разговори, които провеждаха. Беше свикнал с монаха и му имаше пълно доверие.
Не му липсваше нищо и никой от живота извън манастира и не мислеше скоро да си тръгва оттук.
20
След седмица отец Атанасий отново замина по църковни дела. Борис го видя да излиза сутринта с пътна чанта от манастира. А после от Гавраил разбра, че трябвало да посети няколко манастира в страната и нямало да го има известно време. Рядко беше засичал отец Атанасий из църковния двор и почти не бяха общували, затова Борис не си беше съставил мнение за него, но му се струваше благ човек, също като Гавраил. След като отецът потегли, двамата с монаха влязоха в магерницата, за да закусят с хляб и със сладкото от горски ягоди, което бяха приготвили преди няколко дни.
— Много мислих за нещата, които ми каза — за правилата… Можем ли да поговорим, докато закусваме? — започна разговора Борис.
— Да, може. Но след като свършим със закуската, ще дойдеш да ми помогнеш да оберем зеленчуците в градината. И тях ще трябва да затворим в буркани за зимнина. Днес ще имаме много работа…