— Както всеки ден. Не че се оплаквам, но само да ти споделя, че толкова много, колкото работя тук, не съм работил през живота си. По цял ден съм зает с нещо, а си мислех, че в манастирите хората се отдават на пост и молитви.
— Има и такива манастири. Но тук, при мен, както виждаш, не е така.
— И по-добре. Ако ме беше накарал да чета молитви по цял ден, още първия ден щях да си тръгна.
— Знам. Прецених те и исках да ти помогна — каза благо монахът и отпи от билковия чай.
— Добър психолог си.
— Правилата, които си съставих, много ми повлияха.
— Дали ще ми помогнат и на мен да си върна стария живот?
— Ти направи каквото е нужно, пък Господ си знае работата. Дали ще е старият, или по-добър живот, времето ще покаже.
— Е-хе, ти си голям оптимист, чак пък по-добър!
— Да! Ще изучиш правилата, а някой ден ще ги предадеш на някой друг, който ще има нужда от тях. Както сега аз помагам на теб, така ще трябва и ти да помагаш на хората, които са изпаднали в затруднение.
— Мислиш ли, че ще си тръгна някога от манастира? Аз свикнах тук, може да стана монах като тебе — каза Борис и започна да събира с ръка трохите от масата в празната си чиния.
— Ще си тръгнеш, тук не е твоят живот.
— Откъде си толкова сигурен? — погледна го изненадано Борис.
— Кажи ми какво е най-голямото ти желание? Какво искаш да ти се случи? — попита го директно монахът.
— Да имам отново ресторант — отговори бързо Борис и в очите му блесна надежда. — Но съм наясно, че трябва да се случи някакво чудо, за да се изпълни това мое желание.
— Ще ти помогна.
— Как? Ти нямаш необходимите пари. Трябва доста голяма първоначална инвестиция.
— Вярно е, че нямам пари, но имам една тайна, която ще помогне да се сбъдне желанието ти.
— Каква е тази тайна?
— Няма за какво да ми благодариш. Отдал съм живота си в служба на доброто.
— Кога ще тръгна по тези места?
— Когато си готов да тръгнеш на това поклонническо пътуване, ти сам ще разбереш и ще ми кажеш.
— Но как ще разбера, че съм готов?!
— Ще го усетиш.
— И тогава?
— Със силна вяра и молитва на тези чудотворни места желанието ще ти се сбъдне. Ще имаш бизнес и пари, но когато си стъпиш на краката и започнеш да печелиш, ще трябва да даряваш на хора, които са изпаднали в затруднено положение, десет процента от спечеленото всеки месец.
— Добре, ще го правя — обеща веднага Борис.
— Сам ще избираш на кого да помагаш и не е нужно да се хвалиш какво правиш. Важното е да го правиш с желание и всеки месец.
— Ще го правя. А защо точно десет процента?
— Това е законът за десятъка. Ще ти го обясня не като духовно лице и не само от гледна точка на Библията, а и от всичко, което съм прочел и научил от книгите и опита на хората, с които общувам. Защото ако се основаваме само на Библията, десятъкът е старозаветно понятие. Той се е изисквал от закона, според който всички израилтяни трябвало да дават десет процента от всичко, което били спечелили или произвели. Някои разбират старозаветния десятък като вид данък, чрез който се посрещали нуждите на свещениците. Никъде обаче в Новия завет не се заповядва, нито се препоръчва на християните да се подчиняват на даването на десятък. Казва се само, че дарението трябва да е според дохода на човека, не се определя какъв процент трябва да се отделя.
— Значи по принцип десятъкът тръгва от Библията?
— Там се споменава за първи път, но се казва също, че трябва да се дава на свещениците. Оттам тръгва идеята за десятъка, но успешните и щастливи хора са я развили, основавайки се на базата на това, което им се случва в собствения им живот. Даването е единственият божествен начин да не бъдем вечно нещастни. Когато започнеш да даваш на нямащите, тогава животът ти става прекрасен. И трябва да се отървеш от страха, че ако даваш, ще обеднееш.
— А не ли така?
— Не. Преди да вляза в подробностите на закона за десятъка, ще ти разкажа притчата за десетия етаж. Десет като символ никак не е случайно. И така… Един човек бил много вярващ. Но непрекъснато се сърдел на Бог, че не му се показва и не му помага. Докато един ден Господ му казал: „Синко, аз живея на стотния етаж, а ти — на първия. Аз, обаче мога да сляза само до десетия. Ти сам трябва да се качиш до този етаж каквито и усилия, трудности и страдания да ти струва това. Важното е абсолютно сам да стигнеш дотам. А след това аз имам грижата. Ако имаш още сили, ще вървиш нагоре по стълбите. Ако нямаш, ще вземеш асансьора. Но ако си толкова изморен, че не можеш да влезеш и в асансьора, аз ще те изнеса горе на ръце!“ Разбираш ли, Борисе, десятъкът — това е задължителният данък, който всеки човек плаща за живота, с който го е дарил Бог? Когато говорим за десятъка, имаме предвид, че даването на десетте процента е задължително, както изкачването до десетия етаж. Но оттам нагоре няма граница, както няма граница да изявиш своята благодарност и своето милосърдие, някои дават и повече от десет процента.