— Жени! Моята пък я хванах да ми изневерява с кума ни.
И двамата се разсмяха гръмогласно.
— А ти изневеряваше ли й? — попита монахът.
— Да, но когато тя ми изневери, се разведохме. Не можах да го преживея! Още ми е пред очите гледката. И знаеш ли, когато го закъсах най-много, когато останах без пари, й се обадих като човек да я помоля за помощ, а тя ми се изсмя и каза, че заслужавам лошото, което ми се е случило. Че точно така ми се падало.
— Права ли е да говори така за теб?
— Не, разбира се. Апартамент й оставих, всичко съм й купувал, никога нищо не й е липсвало, докато бяхме заедно.
— А замислял ли си се, че материалното не е всичко в живота на едно семейство?
— Когато си излязъл от бедно семейство, материалното е най-важното, не можеш да ме убедиш в нищо друго. Виждах през годините майка ми и баща ми какви скандали имаха за пари. Отвращавах се от тях и не исках семейството, което ще създам, да прилича на тяхното. Бях се зарекъл един ден, когато имам жена и деца, да ги осигуря с абсолютно всичко, за да се докажа като мъж.
— Добре, браво, осигурил си пари. Но семейството ти се е разпаднало въпреки това. Да ти е минавало през ума например, че имат нужда от твоето внимание? Разказвал си ми, че вечно си бил зает. Жена ти и дъщеря ти страдаха ли от липсата ти?
— Да, жена ми непрекъснато се оплакваше, че ме няма вкъщи, ама то няма начин хем да изкарвам пари, хем да съм си вкъщи, разбираш ли?
— Аз те разбирам, но тя явно не те е разбрала, щом ти е изневерила. Една жена, за да отиде при чужд мъж, значи нещо у нейния й е липсвало.
— Остави я ти моята! Накрая си призна, че нарочно го е направила, за да ме заболи и да се разделим. Не можеше ли просто да ми каже, че иска развод?! Както и да е… А при теб какво стана?
— Въртели са явно любов зад гърба ми доста време. Аз разбрах последен. В сватбения им ден бях най-нещастният човек на земята! Мислех, че животът свършва. Че нищо повече не ме интересува. Обвинявах ги и двамата, не можех да ги погледна, не търсех грешка у себе си. Та той ми е роден брат, а тя — жената, която обичах толкова много. А те ми се подиграха. Чувствата ми не са били от значение за тях, това ме смаза… Както и да е, мина много време, вече съм го преодолял. Но тогава манастирът беше единственото място, където се сетих да се скрия. Тук имах много време да размишлявам върху постъпките си, да потърся къде беше вината ми. Започнах да чета и много книги, не само църковни, и тогава ми се изясниха доста неща. Направих си съответните изводи за грешките…
— Липсва ли ти предишният живот?
— Не. Отдал съм се на служба на Бог и това сега ме прави щастлив.
— Истински щастлив?
— Да.
— За първи път чувам някой да каже, че е щастлив. В моя свят съм общувал и с бедни, и с богати хора, и всички само се оплакваха колко са нещастни.
— Какво е щастието според теб?
— Не знам. Нямам дефиниция за него. Честно казано, не знам мен какво ме прави щастлив. Когато съм питал и хората, които са се оплаквали, че не са щастливи, и те не са знаели какво искат, за да се чувстват добре. Странна работа. Всеки търси щастието, без да знае какво е то.
— Тогава дойде времето да ти кажа правило номер три: „Щастието е като здравето. Ако не го забелязваш, значи го имаш.“
— Изобщо не би ми хрумнало, че е така. Сега, като ми го казваш, намирам логиката, но иначе не бях се замислял. Липсваха ми разговорите ни. Винаги си много спокоен и благ, как го постигаш? Питам те, защото и ти си имал голямо изпитание в миналото си, а си успял да продължиш. Докато аз, след всички неволи, още не мога да си стъпя на краката.
— Ще ти помогне да ме разбереш правило номер четири: „От миналото трябва да взимаме огъня, а не пепелта.“
— Много силно казано!
— Така е. Помисли върху това тази вечер. А сега да лягаме, че утре работа ни чака.
— Лека нощ и много ти благодаря за всичко!
— Лека нощ, няма за какво — Гавраил се усмихна благо.
Борис тръгна към втория етаж на постройката, където спеше. Изкъпа се и си легна.
Точно това трябваше да направи — да вземе от миналото само огъня! Майната му на всичко и всички. Щеше да намери сили да продължи.
Той беше силен, беше се справял с толкова трудни ситуации. Трябваше само да разпали в себе си огъня на надеждата и да си спомни всичко, което беше успял да постигне. Имаше с какво да се гордее. Щом веднъж го беше постигнал, значи можеше пак. Поразмишлява още малко върху казаното от монаха тази вечер и заспа по-спокойно отпреди.
21