Няколко дни по-късно съвсем неочаквано Борис изпадна в дълбока емоционална криза. Още като се събуди сутринта, се почувства зле — като глупак, който вярва в някакво неясно, но прекрасно бъдеще. Беше повярвал на монаха, че ще се случи чудо и той ще успее да си върне предишния живот. Само че вместо чудо цял ден въртеше метлата в двора на манастира и миеше чиниите. Уж беше много умен, а се остави Гавраил да го омотае с приказки за правила и преосмисляне на живота.
Стана нервно от леглото, облече се и си изми зъбите набързо в банята. Слезе по стълбите от втория етаж и когато се озова на двора, видя монаха да излиза от църквата.
— Виждам, че тази сутрин си станал сам, няма нужда да те събуждам, а? — усмихна му се приветливо той. — Добро утро.
— Изобщо не е добро! — тросна му се Борис.
— Ела да запарим чай и да закусим и ще ми разкажеш какво се е случило.
Двамата влязоха в магерницата. Заеха се да пекат филийки и да приготвят чая и Гавраил загрижено попита:
— Какво има?
— Не знам! Чувствам се пълен глупак!
— Защо?
— Стоя в манастира и чакам някакво чудо да оправи живота ми! Започнах да вярвам, че Бог ще реши проблемите ми, но нищо не се случва! Него го няма, объркан съм, не знам дали той изобщо съществува!
— Има ли нещо друго по-добро, което да можеш да правиш в момента?
— Хмм — Борис се замисли. — Ако съм си вкъщи в „Люлин“, няма какво да правя точно сега. Но и тук какво правя?!
— Дай да погледнем по-дълбоко в проблема ти. Всъщност на кого те е яд сега? На себе си, или на Бог?
— Не знам!
— Уж не вярваш в Бог, а му се ядосваш, че те е забравил. Така ли е? — усмихна се монахът, докато наливаше чая в чашите.
— Пак си ме усетил много точно! Наистина хем не вярвам много, хем му се ядосвам, че нищо не прави за мен! — каза Борис и отпи от чая си, а после нервно задъвка препечената филия.
— Искам да ти кажа — от опит знам, че Бог винаги подготвя най-добрия сценарий за всеки от нас. Знае от какво наистина имаме нужда в момента и ни го дава.
— Напоследък се улавям, че мислено му задавам въпроси. Питам го например защо съм останал без работа, можеш ли да си представиш докъде съм стигнал?!
— Бог слуша. Той чува молитвите, въпросите и страховете ни. И знаеш ли, най-хубавото е, че дава отговори. Той винаги ни дава да разберем защо не сме получили дадена работа или защо не ни се е получило с даден човек.
— Мислиш ли?!
— Да, след време сам ще разбереш защо и как ти се е случило! Освен това Бог ни прави по-силни с всяка молитва останала без отговор, с всяко препятствие или загуба. Той ни дава толкова сили, колкото са ни необходими, за да се справим.
— Лесно ти е на теб да говориш така, добре си си. Аз какво да правя?
— Вярвай, че всичко в живота ти ще се подреди по най-добрия възможен начин за теб.
— Как да вярвам?! На дъното съм!
— В Библията пише: „Според вярата ви ще ви се даде.“
— Изслушах те много внимателно, но това са просто изречения, думи, нищо приложимо в живота. Ще измия приборите от закуската и най-добре да отида да поработя.
— Днес имаш нужда от по-тежка физическа работа, затова трябва да помагаш на строителите. А аз ще ти кажа правило номер пет, за да те мотивирам: „Вярвай в себе си дори когато никой друг не ти вярва.“
Борис стана от стола и се зае да почиства масата от закуската. Беше по-нервен и от сутринта. Как да обясни на монаха, че на теория всичко разбира, но не знаеше как да го приложи в живота! Лесно му беше на Гавраил, беше се скрил в манастира и не му се налагаше да се сблъсква с всевъзможните проблеми на всекидневието.
Но въпреки че недоволстваше, истината беше, че в Борис напоследък се беше зародила нова вяра и нямаше да се откаже! Искаше да се върне отново в ресторантьорския бизнес и ако трябваше, щеше да започне и на Господ да се моли за това. Изненада се от промяната, която беше настъпила в него. Ако преди време беше готов да сключи сделка с дявола, за да се върне в играта, днес си помисли, че е готов да се моли на Бог за това.
Излезе от магерницата и тръгна към строежа. Докато минаваше покрай църквата, се замисли дали да не влезе вътре. Огледа се и не видя някой да го наблюдава, беше сам на двора. Отиде до вратата, беше отворена, надникна плахо и влезе вътре. Заразглежда с интерес иконите, прочете надписите, за да разбере коя на кой светец е. Постоя малко и после излезе. Не почувства нищо специално. Но поне вече знаеше какво има в църквата. Зачуди се на себе си. Защо досега не беше влизал в църква? Отиде на строежа и помага цял ден на майсторите.
Следващите няколко дни влизаше редовно в църквата. Палеше си свещ и си пожелаваше да му се сбъдне желанието да излезе от тая финансова криза и да си намери работа. Гавраил го виждаше, но нищо не казваше. Следваше стария си принцип да не задава въпроси, докато Борис не е готов сам да попита или да поиска помощ за нещо.