— Обади й се! Каквато и да е, майка ти е.
— Добре, да вървим тогава.
Двамата излязоха от магерницата, прекосиха двора и се отправиха към манастирската канцелария. Борис досега не беше влизал тук. Още щом прекрачи прага, забеляза купищата книги по библиотеките, заели стените. В средата на стаята имаше бюро, а върху него папки, тефтери и телефон. Гавраил му го посочи и каза:
— Обади се на когото си решил, а аз през това време ще напиша на един лист чудотворните места, на които трябва да отидеш.
И после седна на стола до бюрото, откъсна един лист от голямата тетрадка и се зае старателно да пише. Борис погледа известно време телефона и после набра номера на майка си. Когато тя отговори на обаждането му, започна спокойно:
— Здравей, майко. Как си?
— На пазара съм, работя.
— Добре ли си?
— Да, добре съм, имам много работа.
— И аз съм добре, в един манастир съм, тук живях досега.
— Добре, добре. Голям си, знам, че се оправяш.
— Да. Майко, сега ще попътувам, а като се върна в София, ще дойда при теб.
— Добре.
— Чао, майко.
— Айде, чао.
И майка му затвори без повече приказки. Не че беше очаквал по-дълъг разговор…
— Може ли да проведа още един разговор, искам да се обадя на майката ма дъщеря ми?
— Разбира се, обади се — отговори му монахът и продължи да пише списъка.
Борис набра номера на Кристин, готов за нападките и за свадливия й тон.
— Ало?
— Кристин, здравей. Борис съм.
— Откъде звъниш, къде изчезна? Никакъв те няма за издръжката, докога ще чакам парите?! — като картечница изстреля бившата му жена.
— Не съм в София, ще пътувам малко из страната. Не работя, много съжалявам, но сега нямам пари за издръжката.
— Това дете да не е само мое?! Не съм длъжна само аз да го издържам! Като си правил дете, да си мислил, трябва да си носиш последиците! Парите ми трябват, така че преведи издръжката за последните месеци!
— Нямам пари, казах ти. Ще ми дадеш ли да я чуя?
— Не!
— Много те моля!
— Няма я! Не е вкъщи.
— Как така, къде е? — не повярва Борис.
— На уроци! Аз се грижа за нея да е всестранно развита личност. Водя я, плащам, докато ти си живееш живота…
— Да не почваме пак с обвиненията, когато се върна в София, ще ти се обадя отново.
— Ааа, не така…
Борис затвори, не му се слушаха обвинения и обиди. Беше чул майка си и бившата си жена, поне бяха живи и здрави. Нито една от двете не се оплака, че не е добре. Кристин не сподели за проблеми с детето, така че поне в това отношение можеше да бъде спокоен.
Седна на другия стол до бюрото и се загледа колко старателно пишеше Гавраил. Чакаше го да свърши и мислеше върху станалото — и двата разговора не бяха протекли особено добре. И двете жени не се интересуваха как е, къде е. От това го заболя. Беше ли допринесъл самият той за безразличието им?! Дали не се държеше навремето по същия начин с тях. Обеща си, когато се върне от поклонническото пътуване, да бъде нов човек — по-сърдечен и грижовен към близките си, без да очаква подобно отношение от тях.
Когато монахът приключи с писането, стана и подаде листа на Борис.
— Тук съм написал десетте места. Ще ги посетиш и ще се помолиш искрено чудото да се случи и желанието ти да се изпълни.
— Какво ще стане, ако не успея да посетя и десетте?
— Няма да е проблем, пътуването не е задължително. Ти решаваш колко и кои места да посетиш. Това е твоята свободна воля. Но и без това няма какво да правиш по цял ден, не си зает с нищо… Тръгни и Бог да е с теб, да ти стигнат силите, за да отидеш навсякъде.
— Добре, ще се опитам. В тази последователност ли да пътувам, както е в списъка?
— Така ще ти е най-лесно, но ако искаш, можеш да си направиш твой маршрут. Нищо не е задължително, нищо не е по строги правила. Това са чудотворните местата, които според мен ще ти помогнат да сбъднеш най-съкровените си желания.
— Добре. Виждам, че в София има само едно място, ще посетя първо него и ще се опитам да следвам твоя ред.
— Отиди да си приготвиш багажа. Ето ти двеста лева, за да имаш поне за храна. Подслон ще трябва да си търсиш сам, в някои от манастирите също ще те пускат да спиш срещу минимално заплащане.
— Благодаря ти. И аз имам малко пари в портмонето. Ще взема дрехи от тези, които ти ми даде тук. Когато си стъпя на краката, ще ти върна всичко.