— Да. Дали ще помогне и на мен? — попита с надежда Борис.
— Господ Исус Христос казва: „Искайте и ще ви се даде.“ В църквата всяка молба се чува според вярата на молещия се. За чудесата на владика Серафим има много доказателства. Аз работя тук от години, всеки ден виждам тежко болни, останали без работа, или такива, които търсят другар в живота, или искат да имат дете… Идват тук да се помолят и след време идват да благодарят, че чудото се е случило.
— Значи има доказателства, за чудесата на този Серафим, така ли?
— Да, има, много. Можеш да поговориш, ако искаш, с хората, които излизат от църквата. Повечето не са тук за първи път.
— Не, няма да притеснявам никого. Достатъчно ми е това, което вие ми разказахте.
Борис благодари на жената и седна на един освободил се стол. Взе си лист и молив от оставените на масата и започна да обмисля какво точно да напише. Но нищо не се получаваше! Не беше подготвен да пише. Монахът не го беше предупредил, че трябва да пише! Знаеше си, че тръгва неподготвен! Ядоса се на себе си. Беше потеглил много набързо. Нямаше време да изговорят всичко с Гавраил. Трябваше да обсъдят и най-малките подробности. А той какво направи — реши, че е готов, взе списъка от монаха и тръгна.
Но като поразмисли малко, се успокои и реши, че така е по-добре. Когато измислеше веднъж как да формулира молбата си за чудото, което искаше да му се случи, щеше да му е по-лесно на оставащите девет чудотворни места, които щеше да посети. Огледа се и се успокои — никой не го наблюдаваше. Всеки пишеше загрижено желанията си, после ставаше, покланяше се пред саркофага и пъхаше писмото си в кутията до него. Затова започна да размишлява на спокойствие.
След няколко минути написа:
„Благодаря ти Господи, че имам работа и пари.“
Погледа написаното и му се стори много кратко. Но това искаше. А от Гавраил знаеше, че не се иска, а се благодари. Прочете пак написаното и допълни:
„… и че съм жив и здрав.“
Да, това му беше най-важно — работа, пари и здраве! Значи беше готов с писмото?! Повъртя се още малко неспокойно на стола си, докато обмисляше какво още иска от живота. Дали да не спомене и хубаво семейство?! За какво му бяха пари, ако няма с кого да ги сподели? Беше решил да приключи с предишния си начин на живот. Не му трябваха манекенки и секс срещу пари. Беше взел решение да стане нов Борис. Отговорен, отдаден на работата и семейството си. Семейство?! Да не би да искаше да се събере с бившата си жена и да заживеят тримата с дъщеря им?! Можеше ли да се случи такова чудо?! Кристин, с която бяха като куче и котка?! С която постоянно се караха и си правеха напук. Можеха ли да се променят и да се съберат отново някой ден?! Струваше му се невъзможно. Дори той да се промени, тя едва ли беше способна на това. Спомни си последния им разговор и предположи, че мисията е невъзможна.
Затова реши да спомене в писмото и за семейство, без да уточнява с коя жена. Нали Господ си знаел работата, нека той да му изпрати най-подходящата за него жена. Точно така!
Когато го дописа, сгъна листа и отиде до саркофага. Повъртя го малко между пръстите си и го пусна в кутията за писма отдясно на саркофага. После се прекръсти и излезе. Пожела си дядо владика да му помогне.
На улицата извади сгънатия на четири лист с изписаните от монаха чудотворни места. Под номер две беше записан
Земенският манастир. Беше обяснено, че се намира на 70 км югозападно от София.
Борис реши, че е най-добре да отиде на Околовръстното шосе, където да се пробва да хване кола на стоп. Тръгна по улица „Раковска“ по посока на НДК, а после мислеше да поеме нагоре по булевард „Черни връх“. Щеше да пробва дали ще му стигнат силите да стигне пеша до Околовръстното. От доста време не беше ходил на фитнес и не беше спортувал и мускулите му не бяха тренирани, така че му беше интересно докъде ще успее да стигне, преди да хване мускулната треска.
Докато мислеше за това, мина покрай един от най-известните ресторанти в центъра на София и видя отпред да спира познат джип „Порше Кайен“. От него слязоха Вовата и една известна манекенка. Двамата ухилени и доволни тръгнаха към входа на ресторанта. Борис се зарадва на това съвпадение, на тази неочаквана среща, но Вовата само плъзна погледа си през него и го подмина. Защо по дяволите го подмина така, изненада се Борис?! Стана му адски неприятно. С какво беше заслужил подобно пренебрежение, чудеше се той?!
Стоеше вече няколко минути като закован с пирони на тротоара. Не можеше са проумее какво се беше случило току-що. Погледна към прозорците на ресторанта, за да види отново Вовата, но видя отражението си. Изплаши се! Самият той не се позна! Брадата му беше пораснала много, не се сещаше откога не се беше бръснал. Косата му също беше станала дълга, не се беше и подстригвал. Имаше черни кръгове под очите и бузите му бяха хлътнали. Беше отслабнал много в манастира. Не беше чудно, че Вовата не го беше познал. Искаше му се да вярва, че не го беше познал, а не че го е подминал, защото вече не беше предишният човек с парите.