— Не бях чувал за това.
— Според друга древна легенда през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята.
— Много интересно!
— Аз лично не вярвам в това, но така говорят… — разсмя се силно жената.
— Много хубава църква — промълви Борис, защото не знаеше какво друго да каже.
— Най-старият стенопис е от единайсети век, когато е била построена църквата, и изобразява света Ана. А сега забележете пода — и екскурзоводката посочи към краката им. — Автентичен е! Както виждате, направен е от разноцветни каменни плочи.
— Много е красиво!
— Емблематична за земенската църква е сцената с изковаването на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста — тук жената сниши гласа си. — Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните.
— Наистина ли? И масони ли идват тук? — изненада се Борис.
— Много хора идват тук! Особено последните години! — Жената го погледна изпитателно в очите и продължи: — В началото и вас ви помислих за такъв.
— Какъв?!
— Ами от тези, дето идват да търсят тайни знаци в манастира.
— Не знам за никакви тайни знаци.
— Много българи и чужденци са заинтригувани от предположенията, че малката ни църквичка пази хилядолетна загадка и идват тук с надеждата да я открият.
— Аз не съм от тях.
— Да, разбрах. Може да излезем от църквата, ако сте я разгледали.
— Да, готов съм. Благодаря ви, че ми разказахте историята на манастира. Аз исках да видя най-вече олтара. Той е едно от чудотворните места в България, на които, ако се помолиш с вяра, ще ти се сбъдне желанието.
— Чувала съм и аз за това. Тук идват много хора с проблеми. То кой няма проблеми на днешно време…
Двамата излязоха в дворчето на манастира и тръгнаха по пътеката сред нацъфтелите цветя.
— Имаме малко ресторантче. Нека да ви поканя да хапнете там от нашата манастирска храна. Всичко си отглеждаме тук, екологично чисто.
— Няма нужда.
— Не, настоявам. Ще ви правя компания. Вие сте наш гост, на манастира.
— Ами добре, благодаря ви за гостоприемството. Аз се казвам Борис. А да ви се намира ножица?
— Ще потърся. Защо ви е?
— Ами искам да се подстрижа и избръсна, ако може.
— Ще видя дали ще намеря, ще попитам и готвача ни. А вие сядайте на която маса ви хареса.
Времето беше хубаво и Борис седна на една от масите пред ресторантчето. В двора всичко беше чисто и добре поддържано. Удоволствие беше да наблюдаваш красивите цветя и дърветата. След малко Ваня доведе при него един едър мъж с бяла престилка.
— Това е нашият готвач Боян.
Борис се изправи и двамата се ръкуваха.
— Аз съм Борис. Приятно ми е.
— Разбрах, че искаш да се подстрижеш и избръснеш, ако ми се довериш, ще ти помогна. В провинцията имаме по няколко професии, вършим много неща, така че имам опит.
— Да не те бавя нещо, ако имаш друга работа…
— Няма никого освен теб в манастира. По обед има много туристи, сега е спокойно.
— Ами добре тогава.
И Борис се остави в ръцете му. Влязоха в малка стая в едната сграда, където по-късно щеше да преспи той, и Боян го подстрига и избръсна за половин час. Когато се погледна в огледалото, беше различен човек.
— Много ти благодаря.
— Добре ли се справих?
— Идеално! Колко ти дължа?
— Нищо.
— Ама как така?
— Айде, идвай да вечеряме.
Двамата излязоха на двора. На едната маса бяха наредени три чинии със салата от краставици и домати.
— От манастирската градина са — провикна се от ресторантчето Ваня. — Сядайте, сега идвам.
Мъжете се настаниха около масата, а екскурзоводката дойде с три малки чашки и бутилка с алкохол.
— Манастирска ракия! С билки! — и показа поставените в шишето треви.
— О, аз не искам. Не съм пил отдавна и не искам! — запротестира Борис.
— По една малка ще сипя, спокойно! За здраве! Полезно е, за добро храносмилане и за сърцето! — смигна му Ваня и наля от жълтата течност в трите чашки.
— Добре тогава! Наздраве! — каза Борис и отпи.
— Ние сме я правили, ще ви хареса! Наздраве! — отвърна му Ваня.
— Наздраве и от мен! Опитайте сега от салатата! Такива домати не сте яли никъде! — каза Боян.
— Много сте гостоприемни! От сърце ви благодаря!
— Няма за какво!
— Доматите са много вкусни! Наистина!