— Хапвай, хапвай. След малко ще донеса и яхнията, ще си оближеш пръстите, сигурен съм — засмя се готвачът.
— Едно време и аз имах ресторант. Даже не един. Беше ми най-приятно клиентите да са доволни.
— Какво стана, защо казваш едно време? — попита го Боян.
— Това е бодната ми тема, ще трябва да изпия още една ракия. Останах без нищо. Нямам пукната стотинка. Като последна надежда предприех това пътуване. Може да ме вземете за луд, но обикалям по десетте чудотворни места на България, за да измоля Бог да направи някакво чудо за мен.
— Не се притеснявай, няма да те вземем за луд. Тук сме се нагледали на всякакви хора — разсмя се Ваня.
После си казаха отново наздраве и вечерята продължи. Следващите няколко часа Борис отпусна душата си за първи път, откакто беше загубил всичко. Яде и пи с Боян и Ваня и им разказа живота си. Как беше паднал от върха и как търсеше сили да продължи. Те го окуражиха, че Господ ще му помогне.
Малко след полунощ Борис си легна изморен, но доволен от приятния разговор с двамата си нови познати.
Поклонническото пътуване по чудотворните места беше тръгнало много добре и заспа спокоен.
24
На другата сутрин стана, сбогува се с любезните си домакини и тръгна по шосето с надеждата скоро да мине някоя кола, която да го откара възможно най-близо до Петрич. В Петрич, в къщата на Ванга, трябваше да намери иконата на Света Богородица, която била чудотворна според списъка на Гавраил. Беше му обяснил, че сега къщата на Ванга е превърната в музей и всеки, който иска, можеше да влезе и да се помоли пред тази специална икона, която сбъдва най-съкровените желания.
Но днес късметът бягаше от Борис и няколко часа не успя да помръдне от мястото, на което се опитваше да спре на стоп кола в посока Петрич.
Стоеше на пътя и мислеше за живота си. Къде беше сгрешил? Можеше ли фалитът и кризата в семейството му да бъдат избегнати? Чудеше се например дали ако Ванга беше жива, би отишъл при нея, за да му гледа и да го предупреди какво ще му се случи. Нали казваха, че е феномен, че познавала бъдещето и проблемите на всички хора и ги съветвала… И тогава се сети, че една година преди неволите да го връхлетят, гледачката на Жоро, леля Ваня, го беше предупредила, че ще загуби всичко и че му предстои голямо изпитание. Само че тогава той не й повярва. Прие всичко на шега. Защото се смяташе за недосегаем. Егото му беше толкова голямо, че не допускаше провал и криза. Значи беше получил предупреждение, на което обаче не беше обърнал внимание. Типично за него. Чудесно си спомняше вечерта, когато Жоро го извика в къщата си. Тогава Борис видя колко силно притеснен беше от думите на гледачката и как под въздействието на казаното постепенно беше продал бизнеса си в България и се беше ориентирал към чужбина, за да се спаси. И пак се замисли за себе си и за това каква грешка беше направил, че не пестеше, не мислеше за бъдещето и за утрешния ден. Той беше момче, израснало в бедно семейство, неподготвено и неуко и срещата с големите пари не завърши в негова полза. „Някой трябваше да прати на курс всички момчета като мен, които изведнъж се оказахме с много пари, за да ни научат как да ги харчим разумно“, разсмя се на последната си мисъл Борис. Идеята не беше лоша.
Най-накрая спря раздрънкан опел, който го закара до средата на пътя му. После се наложи да смени още три коли и стигна в града чак по тъмно.
Разходи се по централната улица и докато се чудеше къде да пренощува, видя надпис на една къща: „Даваме стаи по наем“. Зачуди се колко ли щеше да му струва това и позвъни на звънеца. Разнесе се кучешки лай, пердето на един от прозорците на първия етаж се размърда. След минута от къщата излезе възрастен мъж, прекоси двора и отвори вратата.
— Кого търсите?
— Аз за стаите да попитам, има ли свободни? Трябва ми само една, за една нощ… — колебливо започна Борис.
— Сам ли си?
— Да.
— Да не си с някоя жена? Да не ви трябва стаята за един час? Такива работи в къщата си не искам.
— Не, сам съм, по работа съм в града, само ще преспя и утре рано ще тръгвам.
— Двайсет лева.
— Добре — Борис прецени, че може да си го позволи, отброи парите и ги подаде на човека. — Откъде мога да си взема един сандвич?
— Малко по-надолу по улицата.
— Добре, ще отида да хапна и ще се върна след малко.
— Не закъснявайте, лягаме си рано.
— Добре, няма.
Борис бързо тръгна надолу по улицата. След стотина метра видя фургонче за сандвичи. Взе си два, не беше ял нищо цял ден. Изяде ги бързо и лакомо. Купи и голяма бутилка с минерална вода и тръгна обратно към къщата.