На другата сутрин се събуди късно. Стана, взе си душ и се облече. Сбогува се без много приказки с мъжа, на когото беше платил за стаята, и излезе на улицата. Отиде първо до фургончето за сандвичи. Хапна и попита къде е къщата на Ванга. Обясниха му, че се намира на улица „Ванга“ номер десет, до пазара, и той се отправи натам. Намери я лесно. Видя двуетажната сива къща отдалеко. Влезе в двора, който беше засаден с много цветя. На пейката под лозата седеше жена. Представи му се като уредничката на къщата-музей на Ванга и му каза, че входната такса за посетители е два лева. Той плати и влязоха вътре.
Жената му разказа, че всичко е запазено в оригиналния си вид, нищо не било променяно, нито размествано. Каза още, че Ванга е живяла в къщата в Петрич от 1947 година до смъртта си. Като последните петнайсет години от живота си прекарвала дните си на Рупите, откъдето черпела енергия. Но всяка вечер се прибирала да спи тук.
В коридора жената добави:
— Нека да ви разкажа с няколко думи за живота на Ванга. Родена е на трийсет и първи януари хиляда деветстотин и единайсета година в Струмица. Майка й умряла, докато тя била дете. Баща й се оженил повторно и през хиляда деветстотин двайсет и трета година се преместили да живеят в неговото родно Ново село. Там Ванга загубила зрението си на дванайсетгодишна възраст, след като по време на буря била грабната от силен вятър и захвърлена на земята. Намерили я затисната от камъни и пръст в една нива. Постепенно започнали да й приписват пророчески способности. Станала известна по време на Втората световна война, когато хора, изгубили близките си, ходели при нея да разберат къде са изчезналите. Ванга умря на единайсети август хиляда деветстотин деветдесет и шеста година — така че тази година отбелязваме двайсет години от смъртта й.
На първия етаж на къщата уредничката на музея показа на Борис кухнята, в която Ванга е приемала хората. А после го заведе и пред стаята за молитви, превърната в личен параклис на Ванга. Борис влезе плахо и видя много икони и гоблени навсякъде по стените. Зачуди се как да разбере коя е чудотворната?! Реши да попита направо:
— Чувал съм, че в къщата има чудотворна икона, вярно ли е това?
— Така казват хората, аз не мога да го потвърдя със сигурност. Но виждам, че се молят пред тази икона и после идват да благодарят, че са се сбъднали желанията им — и жената му показа икона на Света Богородица.
— Мога ли да остана за минутка сам, за да се помоля и аз?
— Да, разбира се, ще ви чакам в коридора — каза жената и излезе.
Борис постави ръката си върху иконата и мислено започна да изрежда чудесата, които искаше да му се случат — да започне работа в ресторант, или дори ресторантът да е негов, но се сети, че няма как да е негов, защото няма пари. Тогава си спомни, че не трябва да мисли негативно и си пожела Бог да подреди по най-добрия начин нещата за него, така че да има работа и пари. И да е здрав! И да не забрави да измоли от Бог да му помогне да има щастливо семейство!
Жената се изкашля в коридора и Борис разбра, че е време да излиза от личния параклис на Ванга. Прекръсти се, благодари мислено на Бог, че ще му помогне, и отиде при уредничката на музея. Двамата се качиха на втория етаж, където тя му показа Белия салон, в който Ванга приемала ВИП посетители, а после и спалнята й. Навсякъде бяха изложени много лични вещи, подаръци и снимки.
После слязоха по стълбите, излязоха в двора и Борис се сбогува.
Отправи се с бързи стъпки към края на града, за да чака някоя кола да го откара до село Златолист. Застана точно до табелата, която указваше края на град Петрич, метна чантата си в тревата и зачака.
След малко мина една кола, но не спря на вдигнатия му палец. После мина още една и още една, но никой не спираше.
Чак следобед спря стара мазда, която беше в неговата посока. Мъжът, който го качи, му каза, че имал голям късмет. Минавал от тук, защото е от Златолист, а в селото в момента живеят само седем-осем души. Докато пътуваха по стария път, осеян с прилично количество дупки — на места асфалтът съвсем липсваше, — мъжът му разказа, че Преподобна Стойна имала лечителски и ясновидски способности, придобити след като на седемгодишна възраст боледувала от едра шарка и ослепяла.
— Значи и тя била сляпа като Ванга? Дали е случайно това?
— Не знам, но самата Ванга е казвала, че Преподобна Стойна е три пъти по-силна от нея и пращала хора на гроба й заради силната енергия — каза му с гордост в гласа мъжът.
— Наистина ли?
— Да, Ванга пращала в Златолист хора! Ще се впечатлите и от иконите в нашата църква — на една от тях е изобразен дявол, впрегнал човек в каруца, на друга — гола до кръста жена, а на трета — светец с глава на кон.