— Преди години тази улица се казваше „Георги Димитров“, добре че смениха името, че тогава кой щеше да ни помага? — разсмя се Иван.
— Е, стига сега и ти! — изгледа го лошо момичето.
— Значи ти вярваш в знаците? — попита я Борис.
— Да! Определено! — закима утвърдително Мира.
— Защо? Какво те кара да вярваш?
— Господ винаги дава знаци, само трябва да си отворен да ги разчиташ. Например когато се чудиш за дадено нещо и искаш да вземеш решение, може да се качиш в колата, да си пуснеш радиото и да зазвучи песен, текстът на която да ти даде отговора. Или да минеш покрай бил борд, който рекламира нещо, но в надписа да откриеш информация, която е предназначен точно за твоя случай.
— Ясно, разбирам. А на вас наистина ви желая успех! Дано да ви потръгнат нещата с аптеката.
— Трябва да потръгнат, накарахме родителите си да продадат ниви и земи, които имаха, и те ни финансираха. Ако не ни потръгне, ще сме изхарчили напразно парите на двата рода — каза умърлушено Иван и натисна рязко спирачката заради един по-остър завой.
— Спокойно, ще се справим. Гледай винаги положително на нещата! Не бъди черноглед. Моят план е до една година да сме успели да върнем парите на родителите си и след това ще започнем да събираме пари за сватба.
— Това е чудесен план! — поздрави я Борис.
— Виждаш ли я? — изрепчи се Иван. — Сама всичко решава, има бизнесплан не само за аптеката, но и за връзката ни.
— Понякога май така е по-добре, да ти кажа — да оставяме жените да решават всичко, а ние само да се съгласяваме! — разсмя се Борис.
— Аз само се правя, че съм недоволен. Иначе много си я обичам. От ученици сме гаджета. Както и тя ти каза, минали сме през какво ли не. Имали сме много бедни години, но дай боже, сега да си стъпим на краката. Най-важното е, че когато съм до нея, винаги ми е спокойно и знам, че всичко ще е наред. Нищо че все още не сме женени, за мен тя е моето семейство. Където е тя, там са моят дом, щастие и спокойствие.
— Ей, че хубаво го каза! Ще се разплача!
Борис също беше трогнат от думите на Иван. Спомни си правило номер шест на монаха: „Твоят дом е там, където твоите мисли са спокойни.“ Тези млади хора се бяха намерили и си бяха опора в трудните моменти. Освен това двамата бяха пред старта на собствен бизнес — емоция, която му беше позната и която напоследък много му липсваше. Харесваше му и въодушевлението, с което двамата говореха за реализирането на мечтата си. Предаваха му от своята енергия и го караха отново да си пожелае и на него да му провърви. Реши, че няма да е неудобно да ги попита и нещо по-лично:
— Щом ще отваряте аптека, значи сте фармацевти, нали?
— Да, защо?
— А учили ли сте по-подробно за въздействието на лекарствата върху човешкото тяло?
— Да, все едно сме лекари — каза Иван.
— Е, не съвсем! — поправи го Мира.
— Вкарал съм се в едни размисли, та се чудех дали можете да ми помогнете, да ми дадете отговор…
— За какво става въпрос?
— Ами… малко ми е неудобна темата… Ама цяла нощ пътувам и имах много време да мисля… та се чудех… — Борис не знаеше как да го каже, затова накрая реши да кара направо: — Абе няколко месеца бях на антидепресанти и въобще не съм се сещал за секс. Имат ли нещо общо хапчетата, да не съм се увредил?
— Така, значи ще ти обясни всичко подробно — започна Мира.
— Е, няма нужда да е много подробно — притесни се Борис.
— Бях пълна отличничка, знам си урока. А и лошото е, че това е тема, по която не се говори публично, а трябва, защото сега всеки трети човек в България е на антидепресанти, но крие. Особено хора на отговорни позиции, хора с кариери, подложени на стрес, и такива, които не са щастливи в личния си живот. Говорил ли си с някои от познатите ти, някой признавал ли ти е, че е на хапчета?
— Не. И когато неврологът ми ги предписа, доста се стреснах. Помислих си, че вече тотално съм изперкал. Това е ново за мен.
— Повярвай ми много от хората, с които всекидневно общуваш, са на антидепресанти, но никой не си го признава. Не могат да се справят сами с емоционалните си състояния и най-лесно за лекарите е да предписват такива хапчета. А неврологът предупреди ли те как ще се отрази на сексуалния ти живот приемът на лекарствата?
— Не.
— Антидепресантите са причина за еректилна дисфункция. Те намаляват сексуалното желание и възпрепятстват ерекцията.