— Сериозно?! — изненада се Борис.
— Да. Антидепресантите потискат силата на оргазма, на клиторната стимулация и образуването на семенна течност.
— Леле, значи изобщо не е добре да се пият тия хапчета.
— За сексуалния живот не е добре. Освен това антидепресантите притъпяват емоциите, така че дори не можеш да се влюбиш. Хората, които ги пият, споделят за усещането, че вече не обичат партньорите си и възприемат представителите на обратния пол като по-малко привлекателни.
— Да не би депресията да е виновна за това?
— Самата депресия рядко причинява сексуални нарушения; тя по-скоро е свързана със загуба на интерес към секса и с неспособност за постигане на интимност.
— Стига си плашила човека! — намеси се Иван.
— Казвам му фактите. Нека ги знае. Масово се пият антидепресанти, но никой не предупреждава как влияят върху интимността! — сопна му се Мира.
— Да, важна ми беше тази информация, много ти благодаря. Аз и без това съм ги спрял тези хапчета, сега не ги пия. Но и много проблеми имам на главата…
— То кой няма проблеми на днешно време? Ето пристигнахме пред манастира — каза Иван.
— Много благодаря, че ме докарахте и че си поговорихме, успех в бизнеса! — пожела им Борис, докато слизаше на паркинга.
— Ако минавате някой ден през Кочериново, елате да ни видите в аптеката. Намира се в центъра, на главната улица, точно срещу кафене „Азалия“. Ще ни е много приятно да се видим отново! И успех и на вас във всички начинания — пожела му Мира. — Ние ще бързаме да влизаме, да запалим по една свещичка и да се връщаме да отваряме! Довиждане!
— Довиждане!
Тримата се сбогуваха приятелски. Борис видя един павилион, от който се носеше ароматния мирис на пържени мекици, и усети, че е гладен. Купи си три мекици обилно поръсени с пудра захар, взе си и айрян и седна на една от пластмасовите маси да похапне. Едва след като засити глада си, прекрачи портата на най-големия манастир у нас.
Тук трябваше да намери чудотворната иконата на Света Богородица Одигитрия. Мислеше си, че ще се справи лесно, защото монахът му беше написал на листа, че иконата има 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. А в горната й част е Одигитрия, което означава Пътеводителка. Борис нямаше търпение да я види, защото досега не беше виждал икона с мощи на светци по нея! Влезе в църквата и веднага се отправи към жената, която продаваше свещи. Купи си една малка свещ и я попита къде да намери иконата.
— Аз ще ви заведа. Сега и без това нямам работа — каза му тя и тръгнаха към вътрешността на църквата.
— Много ви благодаря.
— Тази икона е голяма гордост за нашия манастир! Тя е най-ценната ни придобивка, затова я държим в специален иконостас при третата колона на църквата. Пред нея винаги горят две кандила. Над нея има голям иконопис, който възпроизвежда оригинала, но вместо частици от мощите, са изрисувани портретите на светиите. Елате, нямам търпение да ви я покажа. Оттук — и жената го поведе през църквата, като продължи да говори. — Ценно съкровище е, затова се пази винаги заключена. Вярва се, че светците, чиито мощи са върху иконата, заедно с Божията майка, стоят пред Бога и се молят заедно с потърсилите помощ от тях. Иконата е известна освен като Света Богородица Одигитрия или като Света Богородица Осеновица — осеняваща.
— Не знаех, че съществува подобна икона с мощи на светци. Любопитно ми е да видя какво представлява.
— Като тази икона с реликварии с мощи на светци, освен съхраняваната в нашия манастир има само още три по света! — каза гордо жената.
— Така ли? А наистина ли е чудотворна както ми казаха?
— Да! — отговори веднага и без да се замисли жената. — Аз лично съм свидетелка на колко много хора е помогнала! Почитана е като истинска светиня от миряните, заради нейните чудотворни и лечебни свойства.
Когато застанаха пред иконата, Борис ахна, не очакваше да види подобно нещо. В специални вдлъбнатини около образа на Богородица с Младенеца върху лявата й ръка бяха разположени мощи от 32 християнски светци, чиито имена бяха изписани върху метални пластини. Впечатляваща гледка дори за човек като него.
— Ще ви оставя сега насаме. Необходимо е да се молите искрено и да имате силна вяра.
Жената се оттегли, а Борис постави ръката си върху стъклената витрина, под която беше поставена иконата, и се помоли наум.
25
След като преспа в Рилския манастир, отново тръгна на път. Но му трябваха два дни, за да стигне до шестата точка от пътуването си. Наложи му се едната вечер да пренощува на железопътната гара, свит на пейка. В средата на септември нощите вече бяха студени и Борис почти не затвори очи едновременно от студ и от страх какво можеше да му се случи. На съседните пейки лежаха клошари, някои от които сериозно подпийнали.