— Не знаех — призна си Борис.
— Поставил си е за цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Той е човекът, покръстил хиляди хора в Родопите.
Борис беше изненадан от разказа. Гавраил беше написал в списъка, че в тази църква в специално сандъче се съхранява парченце от Христовия кръст — място номер седем от поклонническото пътуване. „Как ли беше попаднала тази светиня точно тук“, зачуди се той, благодари на жената, че го докара, и се сбогува.
Когато Борис влезе в двора на манастира, усети спокойствие и някакво блаженство. Това място наистина имаше необичайна енергия. Добре поддържаната градина с различни цветя, нацъфтялото мушкато по первазите на прозорците, лозата, която правеше сянка под стряхата, го накараха да се почувства все едно се завръща на добре познато и обичано място. Седна на пейката, за да почине и да вдиша аромата на есенни цветя. След малко при него дойде един монах.
— Ако търсите отец Боян Саръев, няма го. В София е по задачи.
— Не, идвам просто да разгледам църквата — Борис стана от пейката.
— Ами, влезте тогава.
— Вътре ли се намира частицата от кръста?
— Да, ковчежето е точно до иконостаса.
— Ама наистина ли е парченце от кръста, на който е разпънат Исус Христос? — на Борис му беше интересно да научи повече подробности.
— Да, така казват.
— Но как сте сигурни, че не е измама?
— През пети-шести век подобни реликви — украшения с мощи на светци или парченца от кръста са се продавали в Йерусалим. По това време е имало силно преклонение пред светините и се предполага, че не е имало измами, например да сложат обикновена треска и да я представят за частица от кръста — спокойно му обясни монахът.
— А къде е намерено това парченце?
— При разкопките на Перперикон е открита църква, в основите на която е намерен реликварий — кух кръст с няколко частици от Христовия кръст. Реликварият бил изработен от бронз и служел за украшение. Подобни предмети се наричат още „палестински кръстове“, защото се вярвало, че са доносени от Светите места.
— Аз мога ли да видя това парченце от кръста, да го докосна?
— Те всъщност са няколко парченца от кръста, но ги държим в затворено сандъче, за да не се повредят от светлината и влагата. Но ако положиш ръка отгоре, ще усетиш енергията. Ще се помолиш с вяра и с Божията помощ желанията ти ще се изпълнят. Сега влизай, ето там е сандъчето — посочи монахът и си тръгна.
Борис прекрачи прага и веднага видя резбованото сандъче. Стоеше на специална поставка, покрита с тъмночервена драперия. Постави с вълнение ръката си върху сандъчето и с цялата вяра, на която беше способен, се помоли за нещата, които бяха най-важни за него. После се прекръсти и излезе.
Повъртя се на двора, без да знае накъде да поеме. Монахът пренасяше някакви пакети по двора, видя го и го попита:
— Защо си толкова оклюмал?
— Напоследък имам големи проблеми, предприех това пътуване с последна надежда. Изморен съм, обезверен, а и сега се чудя дали това, че съм докоснал едно сандъче, ще ми помогне да свърша работата, за която съм дошъл?
— Не те разбирам, каква работа имаш да вършиш?
— В голяма дупка съм. Разделих се с жена си, фалирах, сестра ми умря… После заживях при един монах в манастир близо до София. Той ми каза, че има десет чудотворни места в България и аз ги посещавам с надеждата да измоля чудо за себе си и за семейството си. Досега докосвах с надежда всеки чудотворен предмет, пред който се озовавах, само тук…
— Аха, разбрах какво те притеснява — усмихна се монахът. — Ела с мен. Ще се върнем при сандъчето, знам в кой шкаф се пази ключът за него. Ще го отключа и ще ти дам от памука, в който са поставени парченцата.
— Наистина ли? — Борис не можеше да повярва на късмета си.
— Да. Сега ще го пазиш в портфейла си, а като се прибереш вкъщи, ще го сложиш между матрака и чаршафа на леглото, на което спиш.
Двамата се върнаха при сандъчето. Борис пое в ръката си памучето и внимателно го прибра в портфейла си. А после излязоха на двора и монахът му каза:
— Като се прибереш вкъщи, намери си някакво съвсем малко найлоново пликче, от онези, които се затварят плътно отгоре, и постави памучето вътре. Сложи го под чаршафа си откъм главата, за да спиш всяка нощ върху него. Ако имаш дете, можеш да го сложиш в неговото легло, както прецениш. Ще ви предпазва от всякакви злини и ще ви носи здраве.