— Извинете, имате ли още малко време, да ви попитам нещо?
— Да, кажете. Както виждате, няма други посетители в момента, така че питайте.
— Ами да ви кажа честно, обикалям по чудотворни места в България. Гробницата в Мезек е част от пътуването ми, но от това, което чух преди малко, не разбрах какво й е специалното.
— По принцип на обиколката в гробницата разказвам това, което казах и на вас. На туристите обикновено им е достатъчно. Но, разбира се, знам и много други истории за гробницата.
— Ще ми е интересно да чуя нещо повече.
— Ще започна с уговорката, че всичко, което ще ви кажа, е неофициално.
— Добре.
— Мястото, на което се намираме в момента, е едно от най-силните в енергийно отношение места в България. Тук са правени и редица радиестезични замервания, които го доказват. Но най-прецизният инструментариум за замерване естествено се крие във всеки човек, защото хората реагират по-точно от апаратурата. Най-често посетителите споделят за повишаване или понижаване на телесната температура, промяна на пулса, рязко усещане за студ или горещина. По принцип след посещение на подобни енергийни центрове по-чувствителните хора имат странни сънища.
— А на какво се дължи силната енергия тук?
— Няма официална теория. Всичко, което ви разказвам, се предава от уста на уста. Понякога древните хора са променяли енергията посредством начина, по който са градили домовете, гробниците… Например на определени позиции в нашата гробница има отклонение с до трийсет градуса на стрелката на компаса. Но няма обяснение на какво точно се дължи.
— Как така?
— Физиката ги нарича геофизични аномалии, но не може да ги обясни. Днес знаем, че всичко около нас е енергия, че всичко в природата излъчва и приема вълни, че всяка материя е съставена от елементарни частици, които трептят и излъчват, които са сбор от вълни. Естествено е на места концентрацията да е по-засилена, нали разбирате?
— Значи тук се е намесила човешката ръка, за да създаде силно енергийно място, така ли?
— Да. И не само тук. В България има и други подобни места — куполни гробници и храмове, чудодейни манастири и лечебни извори. Общото между всички е, че имат по-особено въздействие. Тези места са ни оставени от предците. Те са знаели, че Земята е осеяна с енергийни канали, от които можем да черпим особена сила. И че там, където са концентрирани подобни канали, се лекуват физически, емоционални и духовни болки.
— Да, сега вече разбрах. Много ви благодаря за допълнителната информация и за отделеното време.
— Дано да съм ви бил полезен. Успешно пътуване!
Борис остана доволен от чутото. Сега му се изясняваше всичко за енергията на чудотворните места. Можеше спокойно да тръгне към деветата точка от своето поклонническо пътуване.
26
Три дни пътува от село Мезек до Троянския манастир. Тежко и изморително беше. Валя го дъжд, мръзна от сутрешния есенен хлад по пътищата и наблюдава дълго как пожълтелите листа започнаха да падат от дърветата. Различни хора го качваха в колите си. С някои от тях се сприятели, с други — просто помълча. Беше на ръба на силите си и вече съжаляваше, че е тръгнал. Оказа се по-трудно, отколкото беше предполагал. На няколко пъти му идваше мисълта да смени посоката и да се прибере в София. Но си спомняше седмото правило на Гавраил: „Изкушението да се предадеш е най-голямо точно преди победата.“ И той стискаше зъби и продължаваше. Когато най-после пристигна в Троянския манастир „Успение Богородично“, имаше сили единствено да си наеме стая срещу 30 лева за нощ, да се изкъпе, да изпере дрехите си и веднага да си легне.
Едва на другата сутрин, след като се събуди отпочинал и излезе от стаята, забеляза колко е красив дворът на манастира. Разходи се в него и се наслади на тишината и спокойствието. А после видя един монах да излиза от църквата. Отиде, поздрави го и му сподели за какво е дошъл:
— Дошъл съм да се помоля пред чудотворната икона, ще ми я покажете ли?
— Разбира се. Иконата помага на всеки, който идва с вяра — отговори му монахът. Двамата стояха пред входа на църквата. — Интересна е историята на иконата. Знаете ли защо се казва Троеручица?
— Не, не знам, но трета ръка ли има на иконата?
— Да. Легендата за този вид Богородични икони съществува от осми век и според нея третата ръка на Божията майка е добавена по чудодеен начин. Свети Йоан Дамаскин, защитник на християнството в Дамаск, бил заловен от халифа и след мъчения, дясната му ръка била отсечена до китката. Йоан измолил от халифа да му даде отсечената ръка. През нощта отишъл до една икона и се молил на Богородица да го изцели, за да продължи делото си. Допрял отсечената си ръка до китката си и така се молил дълго. По едно време задрямал. Когато се събудил на сутринта, ръката му била невредима. Той наредил на иконата да се добави трета ръка, за да се помни станалото.