— Не съм виждал досега подобна икона.
— Преди да влезете в църквата при иконата, искам да ви разкажа още нещо интересно. Троянският манастир всъщност е построен специално заради иконата. Според източниците самата икона е от седемнадесети век и идва от манастир в Света гора. Монаси носели иконата към Влахия и спрели в село Орешак да пренощуват. На следващия ден магарето, което носело иконата, не искало да помръдне една крачка напред и това се повторило и през следващите дни. Монасите разчели знамението — иконата желаела да остане на това място. Те построили малко параклисче край селото, където поставили иконата. По-късно около него е изграден Троянският манастир. А сега влезте да се помолите, докато няма други посетители.
Борис прекрачи прага на църквата и веднага видя чудотворната икона. Отиде до нея и с надежда постави ръката си. Каза наум желанието си — да има работа, пари и семейство и се прекръсти. Погледа малко иконата и с надежда в сърцето запали свещичка за здраве.
По-късно, докато прибираше дрехите си в пътната чанта, се сети за четвъртото правило: „От миналото трябва да взимаме огъня, а не пепелта.“ Така и щеше да направи. Напусна Троянския манастир с надежда в сърцето.
В село Орешак обядва и зачака кола, която да го отведе до Русе. Но колата, която спря на вдигнатия му палец го закара само до Троян.
На следващия ден чак пристигна в Русе. С още малко търпение дочака друга кола, която да го закара на 45 километра извън града — до пещерата Орлова чука. Легенда разказваше, че в пещерата има малко чудотворно изворче и ако пиеш от водата му, ще ти се сбъднат всички желания.
Борис мразеше пещерите. Като ученик беше ходил на екскурзии и не пазеше добри спомени. Влажно, мрачно и потискащо. С това ги свързваше. С неудоволствие тръгна към входа. Видя, че има екскурзовод, и отиде при него. Той му обясни, че на всеки кръгъл час тръгва с туристите на обиколка. Събраха се още хора и след малко влязоха. На Борис му направи впечатление, че пещерата е добре осветена и много красива. Екскурзоводът започна да обяснява:
— Открита е през хиляда деветстотин четирийсет и първа година от овчар, който пасял стадото си в района. През петдесет и девета в Орлова чука са изградени сто двайсет и четири каменни стъпала, пробит е и изкуствен тунел, който служи за вход. Пещерняци започват да проучват пещерата и откриват скелети на пещерни мечки. Смята се, че е била обитавана от хора през палеолита и каменно-медната епоха. Обявена е за природна забележителност през хиляда деветстотин шейсет и втора година. Името й идва от скалния венец, който стои над входа. А сега влизаме в първата пещерна зала наречена „Концертна“, тук ще видите Големия сталактит висок три метра и половина, както и много други интересни образувания.
Борис вървеше и разглеждаше с интерес. Не очакваше, че в пещерата ще му хареса. Но му беше любопитно да види образуванията Динозавъра и Бухала. После екскурзоводът обяви, че влизат в Голямата галерия и Големите сипеи. Пред очите му се редяха каменни феерии, сътворени сякаш от магьосници, на които не е липсвало въображение. Сталактити и сталагмити, градени от капките в продължение на хиляди години образуваха тази неръкотворна архитектура. Екскурзоводът им показа как при почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. И после ги заведе при изворчето. Сталагмитите, които се редяха около, него бяха млечнобели и представляваха невероятно красиви образувания. Мъжът им разказа поверието, че който пие вода от изворчето, ще му се сбъдне някое голямо желание. Борис не чака да го подканят, наведе се, загреба вода с шепата си и отпи с удоволствие. Почувства студената вода в устата си, а после тя се разля в цялото му тяло. Каза наум желанието си и се изправи. И тук беше свършил това, за което беше дошъл.
Заедно с другите туристи излезе от пещерата. Попита дали някой пътува до София, но нямаше. Едни бяха в посока Две могили, а другите отиваха до Русе. Реши, че няма смисъл да ходи до Русе, предпочете да го оставят на главния път за София и зачака. Няколко часа минаха без резултат.
Вече взе да се отчайва, че и тази нощ ще изкара на пътя. Смрачаваше се и ставаше студено. Нямаше какво да прави, освен да наблюдава минаващите коли и да си припомня всяка една точка от това дълго пътуване. Беше видял чудотворни икони, беше търсил парченце от Христовия кръст, беше стъпвал върху плоча с двуглав орел, беше хвърлял монета в тракийска гробница, беше писал молитвено писмо и накрая пи вода от чудотворно изворче. И чак сега, когато измина поклонническия път, се замисли дали си струваше? Какво щеше да му донесе? Имаше ли шанс наистина чудотворните места да му помогнат…