Или всичко това беше някаква измама? Фантазия на монаха Гавраил, решил да му помогне за малко да забрави проблемите си и да му вдъхне надежда за бъдещето.
След дълги размисли Борис все пак реши, че цялото пътуване не е било напразно. Дори да не му помогнеше да излезе от житейската криза, поне беше видял красиви местности и църкви, които иначе никога нямаше да намери повод да посети.
Малко преди полунощ на шосето до Борис спря голям черен джип. Прозорецът на предната врата се спусна плавно надолу и той видя мъж и жена.
— Закъде сте? — попита го жената.
— За София.
— Имате късмет. И ние пътуваме за там, качвайте се — подкани го тя.
Борис отвори задната врата и бързо се метна на кожената седалка.
— Благодаря, че спряхте. Нямах особен късмет днес, никой не спираше. Вече си мислех, че ще прекарам нощта на пътя.
— Няма как да оставим човек навън по това време — каза му мъжът, който управляваше джипа, и му хвърли бърз поглед през рамото си.
— Разбира се! — подкрепи го жената и се обърна назад. — Изглеждате ми познат, но не мога да се сетя откъде. Аз се казвам Мария, а мъжът ми е Ангел.
— Приятно ми е, аз се казвам Борис. Но не мисля, че се познаваме.
— Възможно е да греша, извинете — каза жената, обърна се напред и замълча.
Борис се облегна на удобната седалка. В джипа беше топло и приятно, неудобство му създаваше единствено къркорещият стомах. Зачуди се по това време къде би могъл да хапне. В портфейла му бяха останали пари колкото за един сандвич.
— Да ви помоля, дали ще е удобно да спрем на първата бензиностанция, за да си взема нещо за хапване? Знам, че сигурно бързате и си имате ваша работа, но ако не е проблем, нека да спрем, няма да ви бавя.
— Да, ще спрем, няма проблем. Тъкмо ще заредя — отговори му мъжът.
Следващият половин час пътуваха, без да говорят. От диска тихо се носеха някакви италиански песни и когато видяха бензиностанцията на голяма верига, Борис си пожела в този късен час да е останал някой сандвич. Мъжът спря джипа до една от колонките и изчака да излезе служител, за да зареди. Жената влезе в тоалетната, а Борис отиде направо на касата и си взе сандвич с шунка. Още не беше платил, и го захапа — умираше от глад. Дъвчеше и ровеше в портмонето си с притеснение, но накрая събра нужната сума. Плати и седна на една от масичките. Жената излезе от тоалетната и отиде да купи кафета и минерални води. Съпругът й през това време беше влязъл вътре. Седнаха на свободните столове до него и Мария му каза:
— Взех ви кафе, че още много път ни чака — и сложи пред него пластмасовата чашка с горещо кафе, няколко пакетчета захар и водата, а Борис видя на ръката й да проблясва диамантен часовник и пръстен. Ако не грешеше, бяха класическите модели на „Картие“.
— Благодаря ви. Извинете ме, че така се нахвърлих върху храната, но нищо не бях ял.
— Няма проблем, хапвайте. Но тук, на светлината на лампите, ви виждам по-добре, отколкото в колата, и пак си мисля, че сте ми познат отнякъде — тя се замисли и прокара ръка с перфектен червен маникюр през идеално фризираната си руса къса коса. След малко продължи. — Приличате ми много на собственика на любимия ни ресторант. Онзи на „Раковска“, който затвори.
Борис вдигна бавно поглед от чашката с кафето, което разбъркваше, и я погледна. Тя продължаваше леко да се усмихва:
— Но явно бъркам. Заведенията на този мъж едно по едно затвориха. И никой не знае какво стана. Уж нов собственик ги беше взел, но нищо не се случи и повечето си пустеят. Ние много обичахме да ходим в неговите ресторанти. Харесваха ни кухнята, интериора и обслужването.
— Да, така и не разбрахме какво стана, че затвориха. Жалко, бяха много класни — допълни мъжът й.
Нямаше грешка, жената говореше за неговите заведения. А Борис не знаеше какво да каже. Чувстваше се неудобно, засрамено. От начина, по който изглеждаше, и от празния си портфейл. Затова мълчеше. Луминесцентните лампи жужаха в празната бензиностанция и осветяваха силно лицето му. Затова той изпи бързо кафето си и стана пръв. Мъжът го последва, а след тях и жената. Събра празните чашки от масата и ги изхвърли в кошчето. А после тримата излязоха в студената нощ и се качиха мълчешком в джипа.