Обгърнат от тъмнината, Борис се почувства по-добре, когато тръгнаха. Мъжът не караше бързо, беше внимателен шофьор. Ангел и Мария му бяха направили впечатление на изключително културни и интелигентни хора, бяха може би около петдесетгодишни. Борис започна да мисли защо не си беше признал, че е той. От какво се срамуваше?! Защо скри от тях кой е? Да, беше фалирал, но на всеки можеше да се случи. Беше горд от поклонническото пътуване, което току-що беше завършил, и нямаше нужда да се крие от тези хора, които бяха поредните проявиш добрината си към него през тези изтощителни седмици. Помълча още малко, а после тихо каза:
— Не знам за кои заведения говорите, но и аз имах няколко. Не знам дали моят ресторант ви е бил любимият, или грешите и се припознавате. Но както казах и преди, аз се казвам Борис. Това, което не ви казах, е, че имах заведения, но фалирах. Преди няколко месеца кризата ме събори и сега се опитвам да си стъпя на краката. Предприех поклонническо пътуване до десет чудотворни места в България с надеждата да ми се случи чудо и отново да имам собствен бизнес. Това е накратко моят живот. Казвам ви го, за да прецените дали съм ви познат. И ви благодаря, че ме качихте на стоп.
Мария се беше обърнала назад и го наблюдаваше. Ангел хвърляше от време на време по някой поглед в огледалото за обратно виждане. Неловкото мълчание беше нарушено от Мария:
— Не съм искала да ви обидя, извинете, ако съм ви засегнала.
— Няма проблем, не съм се обидил, просто в бензиностанцията премълчах, а не биваше. На всеки може да му се случи да фалира.
— Да, така е — съгласи се бързо Ангел.
— Знаех си, че сте вие, просто много сте отслабнали, а и тази брада.
Борис замислено поглади с ръка лицето си. Не си спомняше откога не се беше бръснал.
— Какво нещо е животът! Никога не съм си представяла, че посред нощ ще ви срещнем на шосето за София. Знаете ли, че ви бяхме редовни клиенти? Обожавахме специалитети на главния ви готвач Тони. Веднъж той излезе от кухнята и се запозна лично с нас, след като му бяхме изпратили комплименти по сервитьора.
— Да, отличен готвач! — съгласи се с жена си Ангел.
Борис мълчеше. Мислеше си, че той не познаваше редовните си клиенти, а Тони е имал времето и желанието лично да общува с тях. Отчете го като поредния си минус. Трябваше да проявява по-голямо внимание и сърдечност. Каза само:
— Много съжалявам, че и аз не съм се запознал с вас.
— Няма нищо, били сте много зает. Сигурно не се управляват лесно толкова успешни заведения.
После и тримата замълчаха. След няколко минути Мария състрадателно каза:
— Сигурно не ви е било лесно да загубите всичко?
— Не зависеха само от мен нещата. Имаше друг собственик… както и да е, минало. Но да, права сте, не ми беше никак лесно. В началото дори не проумявах какво точно е станало. Буквално за минути целият ми свят се срути. Сринах се емоционално. Нещо, на което бях отдал живота си последните десет години, работа, която вършех с любов и огромно желание, ми бе отнета. Все едно взеха част от мен.
— Не мога да си представя какво ви е било, много съжалявам за станалото.
— Много си обичах работата, живеех за нея. А накрая не получих грам благодарност. Да не говорим, че останах и без пари. И без възможност да започна нова работа. Никой не ми подаде ръка, а аз исках единствено да си изкарвам хляба. Тогава дойдоха и депресията и антидепресантите. Превърнах се в мъж, докаран до ръба. Но да не ви се оплаквам… Сега съм по-добре, мисля, че успях психически да се събера и възстановя.
— Как го направихте?
— Живях няколко месеца в манастир, там един монах ме научи на неговите духовни правила. Работех по цял ден в градината и мислех за всичко, което ми се случи. После ми даде списък с десетте чудотворни места в България, които сбъдват желания. В началото на пътуването бях скептичен, но колкото повече места от списъка посещавах, толкова повече растеше вярата ми, че мечтите ми ще се сбъднат. Много искам отново да имам ресторант, да се върна в бизнеса. Но този път не се стремя само към успех в работата си, а и да имам семейство. Бях женен. Имам и дъщеричка, но покрай работата провалих личния си живот и разбих семейството си, разведох се и детето живее при майка си. Виждам я рядко, много ми липсва и от това ме боли. Докато пътувах, имах много време да преосмисля живота си и разбрах, че само бизнес без лично щастие не може. Иска ми се да имам някого, на когото да му пука за мен. Някой, който да се радва на успехите ми.
— Много добре го казахте — подхвърли замислено Мария.