— Вярваща ли сте? — попита я Борис.
— Да. Бог е помагал на семейството ни в много трудни моменти. Убедила съм се, че колкото пъти съм му се молила, винаги е откликвал.
— Аз все още не вярвам напълно… Но тази наша среща… Не знам… Радвам се, че се запознахме.
— И аз се радвам — каза Мария. — Ще ви споделя нещо много лично, което малцина знаят. Нещо, което изстрадахме, и през което преминахме заедно с мъжа ми преди години. Убедена съм, че само Бог ни помогна тогава.
— Сигурна ли си, че искаш да го разкажеш? — погледна загрижено жена си Ангел.
— Да, сигурна съм. Сега искам да споделя лично преживяване с Борис, за да му покажа, че чудеса се случват.
Мария си пое дъх и след минута продължи:
— Оженихме се по любов. Бяхме бедни, но когато си млад и изпълнен с амбиции, всичко се постига. Така и ние тръгнахме от нищото, живеехме в стаичка под наем, но с усилия и труд си стъпихме на краката. Купихме си апартамент и решихме, че е дошъл моментът да имаме дете. Само че не се получи. Пробвахме няколко години, но аз така и не забременявах. Ходихме по различни доктори, правиха ни прегледи и изследвания и на двамата, но така и не откриха причината. Тогава и медицината не беше напреднала толкова. Но никой не можа да ни помогне. Колко сълзи съм изронила и колко безсънни нощи съм прекарала — само аз си знам. Обвинявах се, страдах, накрая се намразих, че не мога да забременея. Чувствах се виновна пред Ангел, че не мога да му родя дете. Той веднъж не ме е обвинил, напротив, през цялото време беше с мен и ме подкрепяше, но вината вътрешно ме разяждаше. Ходихме и при билкари в цялата страна. Накрая събрахме пари и за преглед в чужбина. И пак нищо. Отчаяни и почти предали се, чухме от познати за манастир в Родопите. Имало там една монахиня, която правела чудеса с молитвите си. Така ни казаха. Една седмица спах при монахинята в манастира. Тя ме научи да се моля, говорихме много, по цял ден — за живота, за болестите, за проблемите. С думите и с разказите си ме накара да повярвам в Бог и че той ще ми помогне чудото да се случи и аз да забременея. Така и стана, след няколко месеца забременях и родих живо и здраво детето ни. Чудото в нашето семейство се случи и оттогава не сме спрели да благодарим на Бог за това.
След като Мария свърши разказа си, в колата настана тишина. И тримата мълчаха и гледаха пътя пред себе си. Вече бяха влезли в София и джипът се носеше по тъмните улици.
— Да, Бог помага и чудесата се случват, но трябва и човек малко да им помогне да се случат. Аз чета много езотерична литература и искам да ви разкажа една притча. Казва се „Семената на успеха“. Чували ли сте я? — попита го след малко Мария.
— Не. За какво се разказва в нея?
— За това, че всеки може да е щастлив и успял, но нищо в живота не идва наготово.
— Слушам ви с интерес — Борис се облегна удобно на седалката.
— Имало един тъжен мъж. Той бил загубил вяра и си мислел, че нищо хубаво не може да му се случи. Една нощ, докато спял, се озовал пред бляскав магазин и привлечен от светлината в него, решил да влезе. На щанда видял красива жена с табелка на ревера, на която пишело „Съдба“. Мъжът я попитал невярващо: „Наистина ли си ти?“, а тя усмихнато му потвърдила. Казала му, че от нея може да си купи каквото поиска. Мъжът веднага си поръчал — здраве, успех, любов, щастие и приятелство. Жената влязла в склада и след малко се върнала с един пакет. Подала му го, а той побързал да го отвори. Погледнал и се изненадал, че вътре има само семена. А съдбата му пояснила, че от нея може да си купи само семена. „Но как така“, попитал я недоволно мъжът. „Сега ще ти обясня. Казваш, че искаш здраве, а правиш всичко възможно, за да не си здрав. Не се грижиш за тялото си, не спортуваш, не се храниш здравословно, не медитираш, пиеш, пушиш. Позволяваш на стреса да контролира живота ти. Щом искаш да си здрав, посей семето на здравето. Грижи се за него, грижи се за себе си. Казваш, че искаш успех, а не си готов да се бориш за него. Избираш страха пред смелостта да опиташ, защото може да се провалиш. Избираш сигурността пред риска на промяната, защото не знаеш какво ново те очаква по пътя ти. Избираш ролята на наблюдател вместо на откривател. Време е да се замислиш. Посей семето на успеха, грижи се за него, грижи се за себе си. Казваш, че искаш любов, а не я допускаш в сърцето си. Спускаш бариери, изграждаш стени, заключваш сърцето си с катинари. Затваряш се в себе си от страх да не те наранят. А всъщност така нараняваш себе си. Пазиш се да не те ограбят. А всъщност така ограбваш себе си. Страхуваш се да рискуваш, но всъщност се страхуваш да живееш. Време е да спреш. Посей семето на любовта. Грижи се за него, грижи се за себе си. Казваш, че искаш щастие, а отказваш да го видиш, когато е в живота ти. Неглижираш го, докато търсиш нещо друго, нещо по-голямо, нещо чуждо. Забравяш да се наслаждаваш на простичките неща в живота. Забравяш, че именно в тях се крие истинското щастие. Забравяш да се усмихваш. Забравяш да благодариш. Забравяш да живееш. Време е да се замислиш, посей семето на щастието. Грижи се за него, грижи се за себе си. Казваш, че искаш истински приятели, но не осъзнаваш, че преди това ти трябва да станеш такъв. Не осъзнаваш, че приятелството е повече от едночасови срещи веднъж в месеца. Приятелството е повече от обаждане по телефона за празниците. Приятелството е подкрепа, сила, споделеност. Приятелството е готовност да преглътнеш гордостта си, когато е нужно. Приятелството е готовност да жертваш себе си, когато е нужно. Време е да се замислиш, посей семето на приятелството. Грижи се за него, грижи се за себе си. И накрая ще ти кажа — помни, само от теб зависи какво ще поникне от семената ти! Само от теб зависи каква реколта ще отгледаш в душата си!“ Това е притчата, Борис, хареса ли ви? — попита го Мария.