— Как така?!
— Ами обясни ми после, че искала да разбере колко време може да изкара, без да диша. Тя не е осъзнавала какво ще си помисля, когато я видя отстрани. Не съм забелязала началото на нейната игра, защото гледах другото дете как щеше да се удави. Изобщо за две-три минути се случват тези неща, но на мен сърцето ми спря! Направо ми идваше и аз да умра. Честно ти казвам, мислех си, че съм я изгубила завинаги. Много се изплаших…
— Спокойно… — Борис не знаеше какво друго да каже, виждаше я, че преживява случката отново, докато му я разказваше.
— Не! Тогава не ми беше спокойно, казвам ти го. Най-кошмарното преживяване в живота ми! За мен всичко приключи, когато я видях така да лежи и главата й безжизнено да се клатушка от вълничките в басейна. Още не мога да си изтрия тази картина от главата. Вечер, когато се сетя за случката, плача. Много ме е страх какво можеше да стане.
— Нали всичко е минало…
— Вярваш ли ми, в този момент не знам как стана, но всички приоритети в живота ми се промениха. Вече парите нямат значението, което имаха преди. Дори се изненадвам на себе си колко глупава съм била. Сега поставям на първо място детето и семейството.
— Семейство? Какво семейство? Да не си се оженила, без аз да знам?
— Не! Не знам защо казах семейство, просто не знам… Може би трябваше да направим всичко възможно да запазим семейството ни, не знам… — Кристин бъркаше нервно кафето си последните няколко минути. После като че ли излезе от някакъв унес, отчупи с виличката парченце торта и я изяде.
— Яж си тортата, не ти ли харесва? — подкани го тя.
— Хубава е…
Борис беше шокиран от думите на бившата си жена. Не знаеше какво да каже и мълчеше. Не беше очаквал такава промяна у нея! Както тя самата се изрази, да си промени приоритетите в живота. Нямаше нищо общо с дръзката и самонадеяна Кристин, която вечно го критикуваше и не се интересуваше от нищо друго освен от себе си. Явно наистина много се беше изплашила за дъщеря им. Но той не беше подготвен за такова развитие на нещата. Очакваше пак да го сюрпризира с някаква лоша новина. И понеже не знаеше какво да каже, ядеше тортата си бързо и нервно и мълчеше. А тя ту бъркаше изстиналото си кафе, ту чоплеше по-малко от тортата. След няколко минути погледна стреснато часовника на ръката си и каза:
— Трябва да ставаме. След малко ще дойде училищният автобус.
— Добре.
— Имаш ли време да се качиш до вкъщи да се видиш с детето?
— Да, имам.
— Не трябваше да ви преча да се виждате. Сега чак разбирам колко голяма нужда има тя от баща си — каза сякаш на себе си Кристин и стана
Влезе в кафенето, плати и бързо излезе. На Борис му беше малко неудобно тя да плаща сметката. Не беше свикнал така. Наведе поглед към старите си обувки и му се доплака. Не само заради външния му вид, не само заради това, че нямаше пари за едно кафе, а и заради думите на бившата му жена: „Може би трябваше да направим всичко възможно, за да запазим семейството си.“ Късно го осъзнаха и двамата. Бяха млади и всеки дърпаше на своята страна. Караха се, правеха си напук, въпреки че имаха пари да живеят разкошен и пълноценен живот. Не оценяваха това, което имаха навреме, и лесно го загубиха.
Застанаха на тротоара пред кооперацията, където живееха Кристин и Лили Роуз. В апартамента, подарък за сватбата им от Жоро. Стояха прави един до друг и чакаха училищния автобус да докара детето им. Мълчаха неловко. Борис си мислеше колко беззащитна му изглеждаше Кристин след това, което му разказа. За първи път я виждаше в такава светлина. Дори визуално беше променена. Струваше му се отслабнала и по-крехка. Беше се облякла с дънки, тениска и маратонки. Нямаше и следа от предишното й предизвикателно облекло и маниери. Зачуди се какво трябва да й каже, как да я успокои. Случката на басейна видимо я беше разтърсила. Наблюдаваше я с крайчеца на окото си и пристъпваше нервно от крак на крак. Възможно ли беше наистина бившата му жена да се е променила?! От студена кучка да се превърне в мила и добра жена? Не му се вярваше. Чак такива чудеса не се случваха, но кой знае… Автобусът се бавеше, затова реши да започне разговор: